– Благодаря за разяснението на думата – казвам.
– Няма проблем. – Тя се връща към рисуването. – Вече ми се струва, че ти харесва да се подлагаш на трудности.
– Е, и?
– Нищо, просто това е доста Безстрашно качество за някого, който е получил резултат Аскет. – Устните ù потрепват. – Да започваме. Ще оставя бележка на Бъд. Може да потича и сам – поне този път.
+ + +
Може би Тори е права. Може би ми харесва да се подлагам на трудности и в мен има жилка мазохизъм, която използва болка, за да преодолява болката. Леките бодежи, които усещам и на следващия ден, определено ми помагат да се съсредоточа върху лидерското обучение, вместо да мисля за тихия студен глас на майка си и за начина, по който я отблъснах, когато се опита да ме утеши.
Понякога през годините след смъртта ù си мечтаех как тя ще се появи посред нощ отново жива, ще ме погали по косата и ще ми каже нещо успокоително и нелепо като „Всичко ще бъде наред“ или „Един ден нещата ще се оправят“. Но в един момент си забраних да мечтая, защото беше по-болезнено да копнея за неща, които никога няма да имам, отколкото да се изправям срещу тези, което са насреща ми. Дори сега не искам да си представям какво би било да се помиря с нея, какво би било отново да имам майка. Твърде голям съм вече, за да слушам утешителни нелепици. Твърде голям съм, за да вярвам, че всичко ще бъде наред.
Проверявам превръзката, която се подава изпод яката ми, и се уверявам, че е скрита. Тази сутрин Тори очерта първите два от символите – на Безстрашните и на Аскетите. Те ще са по-големи от останалите, защото са на кастата, която избрах, и съответно на кастата, към която наистина имах наклонност – или поне си мисля, че е така, макар че е трудно да съм сигурен. Тори ми каза да ги държа скрити. Когато съм с фланелка, ще се вижда единствено символът на Безстрашните и няма да е добре да се събличам особено често на публични места, но не мисля, че това ще бъде проблем.
Всички останали са вече в конферентната зала и Макс им говори. Изпитвам някаква неразумна досада, когато влизам през вратата и сядам на мястото си. Евелин сбърка за доста неща, но не и за Безстрашните – Джанийн и Макс не искат лидер на кастата, те търсят пионка и именно затова я подбират сред най-младите от нас. Защото младите са най-лесни за оформяне и моделиране. Аз няма да бъда оформян и моделиран от Джанийн Матюс. Няма да бъда пионка, нито тяхна, нито на майка ми, нито на баща ми. Няма да принадлежа на никой друг, освен на себе си.
– Много мило, че се присъедини към нас – обръща се Макс към мен. – Срещата наруши ли съня ти? – Другите се изхилват, а Макс продължава: – Та, както казвах, искам да чуя идеите ви как да се подобрят Безстрашните – вашата визия за кастата през идните години. – Казва той. – Ще се срещам с вас на групи, като първи ще са най-възрастните. Останалите, измислете нещо хубаво, което да ми кажете.
Той излиза с тримата най-възрастни кандидати. Ерик седи точно срещу мен и забелязвам, че има повече метал по лицето си от последния път, когато го видях – вече е сложил халки и на веждите си. Скоро ще прилича повече на игленик, отколкото на човек. Може би това е съзнателна стратегия – никой, който го види сега, няма да го сбърка с Ерудит.
– Заблуждават ли ме очите ми, или наистина си закъснял, защото си си правил татуировка? – пита той и посочва част от превръзката ми, видима над рамото.
– Изгубих представа за времето – отговарям. – Изглежда, доста метал се е залепил по лицето ти напоследък. Може би трябва да се прегледаш.
– Забавно – казва Ерик. – Не бях сигурен, че някой с твоя произход изобщо е способен да развие чувство за хумор. Баща ти не прави впечатление на човек, който би допуснал това.
Пронизва ме страх. Ерик е на косъм да изрече името ми в тази препълнена с хора зала и иска да съм наясно – да запомня, че знае кой съм и че може да го използва срещу мен, когато си пожелае.
Не мога да се преструвам, че това не се отнася за мен, равновесието на силите се промени и няма как да върна старото му положение.
– Мисля, че се сещам кой те е осведомил – казвам. Джанийн Матюс знае и старото, и новото ми име. Тя трябва да му ги е предоставила.
– Вече бях напълно сигурен – понижава глас той. – Но да, подозренията ми бяха потвърдени от източник, заслужаващ доверие. Не си толкова добър в пазенето на тайни, колкото си мислиш, Фор.
Искам да го заплаша, че ако издаде истинското ми име на Безстрашните, аз пък ще разкрия продължаващата му връзка с Ерудитите. Но нямам доказателство, а и Безстрашните мразят Аскетите повече, отколкото Ерудитите. Сядам обратно на стола си и чакам.
Останалите напускат залата, щом бъдат повикани, и накрая оставаме само ние. Макс идва по коридора и ни посочва една врата, без да продума. Влизаме след него в офиса му, който разпознавам от вчерашните кадри на срещата му с Джанийн Матюс. Използвам спомена от онзи разговор, за да се стегна за това, което предстои.