Отварям уста да му обясня, че греши и че в секундата, в която е позволил на Джанийн Матюс да се бърка в делата на кастата ни, в секундата, в която е позволил вкарването на верен на Ерудитите трансфер в инициацията ни, в секундата, в която е започнал да се консултира с нея кого да назначи за лидер на Безстрашните, е нарушил системата, позволила на кастите да съществуват толкова дълго в мир. Но осъзнавам, че да му кажа тези неща, означава да го обвиня в измяна и да се издам колко много знам.
Макс не иска някого като мен, който може да мисли самостоятелно и да развива свои правила. Иска човек като Ерик, който ще му помогне да установи нов ред сред Безстрашните и който ще е лесен за манипулиране просто защото все още се намира под токчето на Джанийн Матюс, на чиято страна е и самият Макс.
Вчера майка ми ми представи два варианта – да бъда пионка на Безстрашните или да се превърна в безкастов. Но има и трети вариант – да не бъда нито едно от двете. Да не се обвържа по-специално с никого. Да стоя извън обсега на вниманието и така да остана свободен. Ето това е нещото, което искам в действителност – да се отърся постепенно от всички хора, стремящи се да ме оформят и моделират, и сам да оформя и моделирам себе си.
– За да бъда честен, сър, не мисля, че това е правилното място за мен – изричам спокойно. – Когато за първи път ме поканихте, ви казах, че искам да бъда инструктор, и осъзнавам все повече и повече къде ми е мястото.
– Ерик, ще ни извиниш ли, моля? – казва Макс. Ерик, едва съумяващ да потисне ликуването си, кимва и излиза. Не поглеждам към него, но бих заложил всичките си Безстрашни точки, че докато върви по коридора, сред стъпките му има и леки подскоци.
Макс става и сяда до мен на стола, освободен от Ерик.
– Надявам се, че не споделяш това, защото те обвиних, че си параноичен – казва той. – Просто се обезпокоих за теб. Притесних се, че напрежението, на което си подложен, те кара да спреш да мислиш правилно. Все още смятам, че си силен кандидат за лидер. Съвпадаш с правилния профил – демонстрира умения във всичко, на което те учехме. И освен това, честно казано, си по-симпатичен от някои от другите обещаващи кандидати, което е важно при екипна работа.
– Благодаря – казвам. – Но си прав, че напрежението ми се отразява. А напрежението, на което ще съм подложен, ако наистина стана лидер, ще е доста по-лошо.
Макс кимва тъжно.
– Е – кимва повторно, – ако искаш да си инструктор в инициацията, ще го уредя. Но това е сезонна работа. Къде би искал да бъдеш разпределен през останалата част от годината?
– Мислех си може би за контролния център – отвръщам. – Открих, че ми харесва да работя с компютри. Не мисля, че патрулирането ще ми е толкова приятно.
– Добре, считай го за направено. Благодаря ти, че беше честен с мен.
Изправям се и изпитвам единствено облекчение. Той изглежда загрижен, благоразположен. Не е подозрителен към мотивите или параноята ми.
– Ако някога размислиш – обръща се към мен той, – моля те, не се колебай да ми кажеш. Винаги можем да се възползваме от някого като теб.
– Благодаря ти – отговарям и въпреки че смятам, че е най-лошият кастов предател, когото някога съм срещал, и че може би е частично отговорен за смъртта на Амар, не мога да не съм му благодарен, че ме пуска толкова лесно.
+ + +
Ерик ме чака зад ъгъла. Когато се опитвам да го подмина, ме сграбчва за ръката.
– Внимавай, Итън – прошепва. – Ако от теб излезе нещо за връзката ми с Ерудитите, това, което ще те сполети, няма да ти хареса.
– И на теб няма да ти хареса това, което ще те сполети, ако още веднъж ме наречеш с това име.
– Скоро ще бъда един от твоите лидери – ухилва се той. – И повярвай ми, ще следя от много, много близо дали прилагаш новите ми методи на обучение.
– Той не те харесва, знаеш, нали? – казвам. – Имам предвид Макс. Би предпочел всекиго пред теб. Няма да ти даде да шавнеш и на сантиметър. Затова... пожелавам ти късмет с късата ти каишка!
Освобождавам ръката си от хватката му и продължавам към асансьорите.
+ + +
– Човече! – възкликва Шона. – Това наистина е лош ден.
– Да.
Двамата седим край Бездната, провесили крака през ръба. Облегнал съм глава на металните прътове на парапета, който ни пази да не полетим към смъртта си, и усещам пръските вода по глезените си, когато една по-голяма вълна се удря в стената.
Разказах ù как напуснах обучението за лидери, а също и за заплахата на Ерик, но премълчах частта за майка си. Как да кажеш на някого, че майка ти се е завърнала от мъртвите?