– Фор – усмихва се Натали. – Това прякор ли е?
– Да – отговарям аз и сменям темата. – Дъщеря ви се справя добре тук. Аз ръководех тренировката ù.
– Радвам се да го чуя – казва тя. – До мен достигаше това-онова за инициацията на Безстрашните и се притеснявах за нея.
Поглеждам към Трис. По бузите ù има цвят – изглежда щастлива, сякаш срещата с майка ù ù действа добре. За първи път оценявам напълно колко много се е променила, откакто я видях за първи път да се катурва на дървената платформа – толкова крехка на вид, като че сблъсъкът с мрежата я е натрошил. Вече не изглежда така чуплива със следите от синини по лицето си и с новата стабилност, с която стои на краката си, сякаш е готова на всичко.
– Не е трябвало да се притеснявате – заявявам на Натали.
Трис поглежда настрани. Мисля си, че сигурно все още ми е ядосана заради начина, по който порязах ухото ù с онзи нож. Май не я виня.
– Кой знае защо ми се виждаш познат, Фор! – казва Натали. Бих преценил коментара ù като безгрижен, ако не беше този ù поглед – сякаш иска да изцеди информацията от мен.
– Представа нямам защо е така – отговарям с възможно най-студения глас, на който съм способен. – Не ми е в характера да се сближавам с Аскети.
Тя не реагира по очаквания от мен начин – с изненада, гняв или страх. Вместо това просто се разсмива.
– Малцина го правят напоследък. Не го приемам лично.
И да ме е разпознала, не изглежда нетърпелива да го сподели. Опитвам се да се поотпусна.
– Е, оставям ви насаме.
+ + +
Върху екрана ми се сменят кадрите от охранителните камери, прескачащи от фоайето на Цитаделата към входа за послушници на Безстрашните. Около дупката се събира тълпа и се катери нагоре-надолу – предполагам, че тестват мрежата.
– Не си на Деня за свиждане? – Моят началник Гус застава до рамото ми и си сръбва от чаша кафе. Не е особено стар, но има плешивина на темето си. Поддържа останалата си коса къса, дори по-къса от моята. Меката част на ушите му е разтеглена от обемисти дискове. – Не очаквах да те видя преди края на инициацията.
– Реших, че и аз мога да свърша някаква полезна работа.
На екрана ми всички изпълзяват от дупката и застават отстрани, като опират гърбове в една от сградите. Някаква тъмна фигура се устремява към ръба на покрива високо горе, притичва няколко крачки и скача. Стомахът ми се свива така, сякаш аз съм този, който пада, а фигурата изчезва под настилката. Никога няма да свикна да гледам това.
– Изглежда, че си прекарват хубаво – обажда се Гус и отново отпива от кафето си. – Е, винаги си добре дошъл на работа и извън график, но не е престъпление човек и да се забавлява, Фор.
Той излиза, а аз промърморвам:
– Казвали са ми.
Оглеждам контролния център. Почти празен е – в Деня за свиждане малко хора са задължени да работят и това обикновено са по-възрастните. Гус се е прегърбил над екрана си. Други двама са го обградили и преминават през кадрите с полуизхлузени слушалки от главите. Освен тях и мен няма никой друг.
Зареждам командата и извиквам записа, който направих преди седмица. Той е на Макс в офиса му, седнал зад компютъра си. Лидерът натиска с показалец командите и търси правилните през секундите между кликванията. Не са много Безстрашните, които умеят да пишат правилно, особено пък Макс, за когото съм чувал, че по-голямата част от времето си в кастата е прекарвал в патрулиране из сектора на безкастовите с пушка на рамо – едва ли му е минавало през ума, че някога ще му се наложи да работи на компютър. Приближавам се към екрана, за да се уверя, че цифрите, които записах по-рано, са точни. Ако е така, значи, имам паролата на акаунта на Макс върху малка бележка в джоба си.
Откакто разбрах, че той работи заедно с Джанийн Матюс, и започнах да подозирам, че двамата имат пръст в смъртта на Амар, търся начин да направя по-задълбочено разследване. Когато преди няколко дни засякох лидерът ни да си въвежда паролата, открих как да го сторя.
084628. Да, изглежда, това са правилните цифри. Отново включвам живото предаване от охранителните камери и тръгвам през различните кадри, докато открия тези от офиса на Макс и коридора пред него. Въвеждам команда, която ги вади от ротацията, така че Гус и другите да не ги виждат – ще се явяват само на моя екран. Кадрите от целия град са разпределени според количеството хора в контролния център, тъй че не гледаме едни и същи емисии. Разрешено ни е да вадим по този начин определени места от общата ротация за секунди, но само за да се вгледаме при нужда. Дано това да не ми отнеме много време. Измъквам се от стаята и се насочвам към асансьорите.