Това ниво на Империята е почти празно – няма никого, което ме улеснява да свърша нещото, което съм си наумил. Вземам асансьора до десетия етаж и се устремявам целенасочено към офиса на Макс. Забелязал съм, че когато се промъкваш, е най-добре да не ти личи, че го правиш. Потупвам флашпаметта в джоба си, докато вървя, и завивам в правилната посока.
Изритвам вратата с крак – по-рано днес, след като се уверих, че е отишъл в Ямата за подготовката на Деня за свиждане, се промъкнах тук и залепих езичето на бравата. Затварям внимателно вратата след себе си и без да включвам осветлението, се навеждам над бюрото. Не искам да местя стола и да сядам на него, не искам Макс да вижда нищо променено в тази стая, когато се върне.
Екранът ме пита за парола. Устата ми пресъхва. Вадя бележката от джоба си и я слагам на бюрото, докато препиша съдържанието ù. 084628.
Екранът се променя. Не мога да повярвам, че това сработва.
Побързай! Ако Гус разбере, че ме няма и че съм дошъл тук, не знам какво ще му кажа, какво приемливо звучащо извинение ще успея да си измисля. Включвам флашпаметта в компютъра, за да инсталирам програмата, която прехвърлих на нея по-рано. Попитах Лорън, едно от техническите лица на Безстрашните, а също и моя колежка инструктор, за програма, която ще накара един компютър да стане огледален на друг. Казах ù, че искам да си направя шега със Зийк, когато сме на работа. Тя се зарадва, че може да помогне – друго нещо, което съм забелязал, е, че Безстрашните винаги са готови за шега и никога не очакват лъжа.
Програмата е инсталирана с няколко кликвания и вече се е заровила достатъчно дълбоко в компютъра на Макс, че да не се притеснявам, че може да бъде открита. Прибирам флашпаметта и бележката обратно в джоба си и напускам офиса, без да оставям отпечатъци по стъклената врата.
Това беше лесно – мисля си, докато се насочвам обратно към асансьорите. Според часовника ми ми е отнело едва пет минути. Ако някой попита, мога да кажа, че съм бил до тоалетната.
Но когато влизам в контролния център, Гус стои пред компютъра ми и се взира в екрана.
Замръзвам. От колко време е там? Дали ме е видял как влизам в офиса на Макс?
– Фор – изрича той с гробовен глас. – Защо си изолирал тези кадри? Нямаш право да вадиш нищо от ротацията, трябва да си наясно с това.
– Аз... – Излъжи! Излъжи незабавно! – Стори ми се, че видях нещо. – Довършвам неуверено. – Разрешено ни е да вадим кадри от ротацията, ако забележим нещо необичайно.
Гус тръгва към мен.
– Ами тогава... – продължава той – защо току-що те видях да идваш по онзи коридор?
Той сочи коридора на екрана ми и гърлото ми се стяга.
– Стори ми се, че забелязах нещо и отидох да проверя намясто – отговарям. – Съжалявам, просто исках да се раздвижа.
Той се взира в мен и дъвче бузата си. Не помръдвам. Не поглеждам настрани.
– Ако отново видиш нещо необичайно, следвай протокола. Докладвай на началника си, който е... да чуя кой е той?
– Ти – въздъхвам леко. Не обичам да се отнасят отвисоко с мен.
– Правилно. Виждам, че можеш да се сдържаш – додава той. – Честно, Фор, след повече от година работа тук вече не трябваше да има толкова много нередности в изпълнението на задълженията ти. Имаме много прости правила и всичко, което трябва да правиш, е да ги спазваш. Това е последното ти предупреждение. Ясно?
– Ясно. – Няколко пъти съм бил порицаван за вадене на кадри от ротацията, за да гледам срещи на Джанийн Матюс с Макс или на Макс с Ерик. Така и не получих никаква ценна информация с тези си действия, а едва не бях заловен с какво се занимавам.
– Добре. – Гласът му леко омеква. – Късмет с послушниците! И тази година ли ти се паднаха трансферите?
– Да – отговарям. – Родените Безстрашни са при Лорън.
– О, жалко. Надявах се да се запознаеш с малката ми сестра – казва Гус. – Ако бях на твое място, щях да направя нещо, за да се разведря. Тук сме си добре. Само пусни кадрите обратно в ротацията, преди да си тръгнеш.
Той се връща към компютъра си и аз спирам да стискам челюсти – дори не бях забелязал, че го правя. Лицето ми пулсира. Изключвам компютъра си и напускам контролния център. Не мога да повярвам, че и този път ми се размина.
От тук нататък с тази програма на компютъра на Макс мога да влизам във всеки един от неговите файлове, използвайки относителната уединеност на контролния център. Мога да разбера точно какво са замислили двамата с Джанийн Матюс.
+ + +
Тази нощ сънувам, че съм сам и вървя по коридорите на Империята, а те не свършват. Гледката от прозорците не се променя, високи влакови релси се вият около сградите, а слънцето е скрито зад облаци. Имам чувството, че снова от часове, и когато се събуждам внезапно, все едно не съм спал въобще.