— Успокойте се. — благо каза д-р Оре, отбелязвайки си на ум да проучи кой е д-р Джекил. — Психиката наистина е крехко нещо, но не може така лесно да се подмени. Не забравяйте, че всички тези виртуални светове са именно такива — измислени, и като такива те винаги ще останат несъвършени. Вие никога няма да изпаднете в абсолютна заблуда в кой свят се намирате, не можете да изпаднете. Колкото и перфектна да е една измислица тя все ще има някъде пропуск. Като с фалшивите пари. Колкото и да се мъчат да ги фалшифицират винаги остава нещо, което е пропуснато. Освен това, ако разума и сетивата могат някак си да се излъжат, то тялото, централната и периферна нервна система трудно могат да бъдат измамени. Кажете какво става с вас, ако ползвате симулатор на космически полет. Прекрасни спомени, изключителни преживявания, онзи ужасен вкус в устата от първия час на безтегловност. Но когато излезете от виртуалността, този вкус в устата е само блед спомен, като от лош, или хубав сън. Духът ви е бил в тази изкуствена реалност, и колкото по-добре е направена тя, толкова по се е слял с нея, но тялото, тялото ви си е било тук. При притегляне 1g, атмосфера с азот и кислород, на третата планета от слънчевата система. Знаете ли какво ще стане с вас ако повисите един час завързан за краката с главата надолу? Главата ви ще заприлича на презрял домат, задникът ви ще иска да изскочи през носа, а самият ви нос ще е стигнал до земята. След това ще сте зле поне два дни, и няма да имате съмнения, че сте били в истинска реалност. Във виртуалните тези усещания, или по-скоро остатъчните реакции на организма липсват.
— Все пак проблемът съществува — забезпокои се Нито, — и аз трябва някак си да го реша иначе губя работата си. Всички светове се омесват в главата ми и аз губя представа къде съм всъщност и кой е истинският.
— Ще ви изпиша успокоителни — каза д-р Оре — най вероятно имате преумора. Може да проведем и няколко терапевтични сеанса.
Нито Перес кимна примирено с глава без да каже нищо. Тревогата му оставаше и дори се засили. Той не беше много сигурен дали в момента не е в някоя от ония идиотски виртуални симулации на „SIMS“, симулации които буквално копираха реалността, защото така беше по-лесно, но струваха евтино и ужасно се харесваха на хората. Нито Перес беше агент на службите за контрол на тези виртуални симулации и работата му беше да следи дали не се отклоняват от нормите. Работата беше в това, че такива виртуални реалности ставаха все повече и повече и трудно се описваха в някакви норми. Трябваше да се докаже категорично тяхната вреда върху психиката или физическото здраве на човека за да се забрани някоя виртуална симулация.
Нито Перес напусна кабинета на д-р Оре не особено спокоен. Беше приятен пролетен ден, пълен с аромат на цветя и люлякови храсти. Цялата улица бе оградена с люляци. Нито чак се зачуди как са израснали толкова много люляци. Ароматът им беше изключителен, просто зашеметяващ и изпълващ всичко наоколо, дори и тялото му. Този аромат започна да става толкова силен, че Нито усети, че се задушава. Опита се да поеме дъх с пълни гърди, но нещо не ставаше както трябва. Проклети люляци — помисли си Нито и загуби съзнание…
… и дойде в съзнание. Лежеше, или по-скоро седеше в креслото с включен невронен повторител и долепен леден асоциатор до челото. Не се долавяше и аромат на люляк. Някаква жена внимателно отлепи ледения контактор от челото му. Свали и невронния повторител. Нито бавно се надигна. Беше правил тестова проверка на виртуална реалност и сега колебливо се намъкваше в истинската. Двама мъже се надигнаха от лъскав кожен диван. Бяха Осетин и Корнберг — собствениците на виртуалната реалност. Телата им излъчваха въпрос. Нито се приближи към тях опипвайки с език небцето си. Проклет люляк.
— Е? — по-нетърпелив се оказа дребният, мургав Осетин — Какво ще кажете?