— Люляка защо? — изстена Нито.
— Измисли го главният дизайнер — с гордост се намеси и Корнберг. — Имаме най-добрата сетивност в нашия виртуален свят, включително и обонятелната. Знаете ли, че обонянието…
— Знам, знам — прекъсна го Нито Перес — най-пряко е свързано с паметта. Добре, трябва да тръгвам. Ще изготвя доклад за вашата реалност с пълна оценка. Мисля че няма да имате проблеми. Я ми кажете това с психиатъра нарочно ли го измислихте?
Корнберг тревожно погледна Осетин. Осетин му отвърна със същото.
— Не знаем къде сте били там, а и да искаме не можем да знаем. — обади се Осетин. — Освен, че нямаме право според нормите, и технически е почти невъзможно да прихванем вашите преживявания.
— Да, да — съгласи се Нито Перес — попаднах в моделиран ИИ на психиатър и затова се учудих.
— О — с гордост възкликна Корнберг — мисля, че сме обхванали почти всички страни на живота, в това число и много професии, които се генерират от ИИ. Трябва и аз да посетя психиатър, щом толкова ви е впечатлил.
— Изобщо не ме е впечатлил — излъга Нито — просто се чудих защо точно при психиатър попаднах, а не при дървосекач например или самотна красива девица.
— Имаме и такава реалност… — започна Осетин, но Корнберг го сръга и той млъкна.
Нито Перес тръгна към изхода. В устата му още се влачеше аромата на люляк. Неприятна реалност — помисли си той. Какво постигат като имитират живота? Те просто копират реалния свят. Нещастни плагиати. Ще дам отрицателен доклад. Не ме интересува. Как беше казал д-р Оре: „Колкото и перфектна да е една измислица, тя все ще има някъде пропуск.“ Къде ли им е пропускът? Нито го осени идеята, че всъщност не случайно в измислената реалност на Кронберг и Осетин той беше отишъл при психиатър. Той си имаше проблеми, които подсъзнанието му изтласка на светло и генератора на случайни събития ги беше включил в някаква логическа верига от ситуации. Трябва да се задължат всички фирми генериращи виртуални светове да уточняват къде точно са разликите им с истинския. Защото тези разлики ставаха все по-трудни за откриване. Нито се сети, че чрез разговора си с д-р Оре всъщност формулира проблема, който явно го вълнуваше подсъзнателно: няма ли да стане объркване между реалностите?
— Все пак каква ще бъде оценката ви? — прекъсна размислите му Осетин.
Нито Перес го погледна стреснат.
— Не зависи само от мен — измъкна се той.
— Все пак. — настоя и Корнберг.
— Трябва ми време. Може би още един път да я огледам.
— Но вие я гледате за трети път — възмути се Корнберг.
Нито неразбиращ спря пред вратата. „Как така за трети път?“ — не изрече гласно въпроса. Нищо не помнеше. По дяволите, може би д-р Оре е прав, трябва му почивка.
— Утре я пускаме — каза Осетин — с вашия доклад или без него. Ако трябва ще платим глоба за административно нарушение, така или иначе нямаме нарушения на нормата.
… с добре премерен гняв повиши тон:
— Имате съществени пропуски в покриването на нормата. Имате недопустимо висока степен на агресия, несъвършени събитийни схеми бъкащи с логически непоследователности водещи в крайна сметка пак до агресия и опасни комплексни отклонения. Знаете ли, че непредсказуемото посегателство върху живота, пък бил той и виртуален е наказуемо и праща виртуалната ви реалност в трета категория. Знаете тогава кой ще я ползва и какви ще са приходите.
Нито Перес беше бесен. Стоеше пред двамата представители на „СИМС“ и се чудеше как да им втълпи, че в този свят си има някакви норми и правила и е хубаво те да се спазват. Тъпата им виртуална реалност беше смесица от реалност и фантазност, в която двама идиоти Осетин и Кронберг се опитаха да го унищожат физически. Физическите действия при реалности с висока степен на сетивен обхват бяха опасни. Можеха да доведат до трайни увреждания на реципиента, включително и смърт. Още усещаше в устата си гадния дъх на хлороформ, когато горилите на Кронберг и Осетин натикаха цял чаршаф в лицето му. Добре, че сработи защитния механизъм и логическата веригата на Дубчек, която всички агенти на службата по контрол имаха изградена в мозъка си.
— Проверете дизайнера си, висшите алгоритми за случайни събития и стъпките на логическите преходи — продължи Нито — В този вид няма да мине.
— Но вие бяхте вътре само час — проплака жалостиво Нина Мрон, от отдел „Контрол на Нормата“ — направете още поне няколко прегледа. Сигурна съм, че е чиста флуктуация. В Нормата има процент за флуктуация.
— Час ли? Имам чувството, че съм бил във вашия свят доста повече от няколко пъти. — Нито Перес се постара в гласът му да има солидна доза сарказъм. — А за Нормата не ми говорете. Знам много добре процентите за гранични флуктуации. Утре около три часа ще вляза пак. Оправете я.