Нито Перес изключи холографския образ на отдел „Контрол на Нормата“ на фирма „СИМС“ и отиде до хладилника. Наля си чаша студена вода и бавно я изпи. Не се чувстваше добре. Работата му ставаше все по-тежка и по-тежка и той не на шега се замисли за психическото си здраве. Защо по-дяволите тъпите реалности, които си бяха най-обикновени игри и развлечения така започнаха да му въздействат. Пет часа след като беше влязъл в последната имитация на „СИМС“, и попадна в отвратителна събитийна верига, която между другото глупаците от СИМС можеха много лесно да регулират и контролират, ако си бяха направили труда да поставят свестни матрици за защита, беше нападнат, душен и кой знае още какво от някакви си Осетин и Корнберг, та пет часа след тази виртуална баталия той не можеше да се освести къде се намира и кой е. Какво прави тук и какво искат от него Осетин и Корнберг. После истинската реалност бавно заличи тинята от измислиците на СИМС. Нито Перес допи водата, каза на секретаря ИИ да предупреди д-р Оре, че отива при него, както се бяха договорили и излезе.
Д-р Оре го посрещна като стар приятел.
— Заповядайте — сърдечно го покани той. — Сядайте. Кафе?
— Благодаря — отказа Нито Перес — Не обичам кафе.
— Знаете ли, че повечето хора всъщност не обичат кафе. Те харесват аромата му и самият ритуал на пиене. Вие не харесвате ли аромата на кафе?
— Никак даже. — без никакъв такт каза Нито. — Наказание е да се наливаш с тази горчилка. Освен това знаете, че се говори, че алкалоидните вещества ще бъдат забранени понеже рушат малките невронни вериги и става трудно след това човек да стои в мрежата и в реалностите.
— Тежко и на Кока Кола — отбеляза д-р Оре и седна срещу Нито Перес. — Е, как сте сега. Имате ли проблеми с реалните и виртуалните усещания?
— Имам. — въздъхна Нито — Все по-силно преживявам виртуалните светове като истински и това ме тревожи, какво говоря, направо ме плаши. Дали полудявам?
— Глупости.
— Страхувам се, че ако продължа така ще загубя работата си. На кого е притрябвал шизофреник, който не може да различи своя свят от поредния продукт на СИМС.
— Самият факт, че усещате проблема си, говори, че сте далеч от шизофренията. — опита се да го успокои д-р Оре. — Проблемът не е във вас, а във фирмите произвеждащи виртуални реалности и в новите технологии, които могат да ви накарат да повярвате в какво ли не. Всичко е въпрос на внушения. На техники на въздействие. По какво се отличава изкуствената реалност на СИМС от света описан в някоя книга например. Кажете.
Нито Перес беззвучно сви рамене.
— На практика по нищо. — продължи д-р Оре — и в двата случая целта е да се пренесете в друг свят. Само, че в единия случай се разчита на силата на внушението и майсторството на писателя, а в другия на висшите технологии и пренасочване на невронни сигнали. Колкото и да е силна по въздействие и натуралност една виртуална реалност, тя все още не може да покрие изцяло въздействието на истинската. Така, че колкото и да е силна симулацията тя в края на краищата ще отстъпи пред реалността на истинските усещания.
Нито Перес не се впечатли кой знае колко от тази реч на д-р Оре, но донякъде се успокои. Малко го притесниха думите „все още“, но побърза да забрави за тях.
Побъбриха още малко с доктора на най-различни теми. Д-р Оре се придържаше стриктно към стандартния си метод на разговор, от който метод ако нямаше полза поне нямаше и вреда. Нито Перес, колкото и да не му се искаше, му навяваше някаква тревога и неприятното усещане, че всичко не е толкова просто колкото му изглеждаше. Нито Перес беше в отлично физическо състояние, клиническите изследвания не даваха повод за никаква тревога, а психически изглеждаше твърде здрав. Д-р Оре обаче прекрасно знаеше, че има случаи, и то не малко, на хора, които са compos mentis и при пълен контрол на сетивата виждат и усещат неща, които не съществуват. За тези случаи нямаше обяснение. Колкото и да се мъчеше човек не би могъл да разбере дали възприятието поражда фантазията, или обратното, една фантазия, в случая една симулирана реалност стимулира несъзнаваното и нахлува в съзнанието с видения и измислици. По дяволите тъпите…
… виртуални реалности — изруга Нито още в момента, в който излезе в реалността. Свали внимателно невронния усилвател и отлепи топлите накрайници на импулсния асоциатор от челото си. Този модел беше снабден и с честотен повторител на мозъчните потенциали и намаляваше рязко ефекта от прехода. Стана и си наля кафе от каната в дъното на стаята. Осетин и Корнберг също бяха станали и мълчаливо го гледаха. Дребния мургав Осетин втренчено и някак хипнотизиращо, а Кронберг тежко под гъстите си вежди. Нито Перес усещаше нетърпението им почти физически. То направо го задушаваше. Нека чакат — ядоса се той — хич не ми пука. Бавно отпи от кафето и опита да се наслади на аромата му. Поне хубаво кафе бяха направили. Затвори очи за да се отърси от лепкавите обятия на света, в който беше до преди малко. Този момент ставаше все по-труден.