— Какъв беше този психиатър? — въпросът му почти разстреля Осетин и Кронберг.
— Как какъв? — реагира пръв Осетин. — Все пак симулацията ни е изцяло психиатрична. Нали това е целта и в крайна сметка — психотерапия в изкуствена реалност.
— Дали ще има ефект след излизането — побърза да замаже Нито Перес провалите в паметта си.
— Разбира се — обади се и Кронберг — единствения ефект, който може да остане след излизане от симулирана реалност е ако има някакво психическо въздействие. Очакваме посещения от два до три милиона души на ден. Десет процента от тях да получат психически подобрения след посещението пак е добре.
— А ако не получат? — заяде се Нито. — или по-точно, ако вместо подобрения получат усложнения. Твърде реален е този ваш психиатър. Твърде реални терапии прави, а те могат да имат и обратен ефект.
Очите на Осетин и Кронберг се изпълниха тревога и те я размениха поглеждайки се трескаво.
— В границите на нормата. — измънка Осетин. — Не по-страшно от нормален психиатър. Вие не сте ли ходили…
— Не съм. — прекъсна го лъжейки Нито Перес. — И много добре знам нормата. Това, което е позволено в нашия свят: усложнения, драми, трагедии и всякакви ужасии, престъпления, лъжи, подлост, морални падания, които щем не щем ни съпътстват, са забранени в изкуствените светове, иначе по какво ще ги различаваме от нашия.
Хвана се, че повтаря думи на д-р Оре. Допи кафето и се запъти към вратата. Осетин и Кронберг го гледаха с ужас.
— А докладът? — проплака Кронберг.
— Отлагам го. — отсече Нито Перес. — Трябват още изследвания.
— Ние смятаме да пуснем реалността на пазара. — тихо, но твърдо каза Осетин. Зад мургавите му черти пробляснаха отражения на далечните му азиатски предци. — твърде много ни бавите без да имате основание. А основание така или иначе не може да имате.
Нито го погледна безразлично и продължи към вратата. Зад гърба му двамата зашаваха.
Д-р Оре никак не можеше да диагностицира проблема на Нито Перес. Това определено го дразнеше. Знаеше, че броят на психозите свързани с преминаването от виртуалните реалности към реалната реалност (ама че тавтология) расте с всяка изминала година, знаеше, че мащабите и техническите възможности на новите симулации също растат неимоверно, а с тях неминуемо растат и психическите проблеми на хората. Знаеше, че компютърната епоха прекрои човешките архитипове и забърка всичко в една грандиозна мелница. Много добре знаеше всичко това и въпреки всичко проблема на Нито Перес го тревожеше. Не знаеше какво да предприеме. Сега Нито Перес стоеше за пореден път пред него на кожения диван и чакаше.
— Замисляли ли сте се върху вероятността да прекратите, или поне да ограничите влизането в симулирани реалности? — попита д-р Оре.
Перес не отговори веднага, отпи от кафето, което д-р Оре му беше предложил и след като се наслади на аромата и божествения му вкус отговори с въпрос:
— Препоръчвате ли ми го?
Д-р Оре леко се смути, но усети шанс за въздействие.
— В крайна сметка може така да решим проблема. Ако няма дразнителя, ако няма приносителя на инфекцията няма да съществува и проблема. Мисля, че така най-лесно можем да успокоим психиката ви. Поне за известно време.
Нито Перес отново отпи от кафето. Не знам що за психиатър е този д-р Оре — помисли си той, но определено разбира от кафе.
— Вижте — каза Нито — Наистина няма никакъв проблем да прекратя посещенията си в световете на СИМС и за по-късо време и за по-дълго дори. Имам една задача за тях, която мога да приключа веднага. Пускам си доклада и готово. Мисля, че мога изобщо без виртуалните реалности. Ще се оправя някак. Но проблемът не е само в това. Основния проблем ми е, че не съм сигурен коя е истинската реалност. Тази или моделираната от СИМС, и коя всъщност ще напусна.
Д-р Оре съвсем се обърка.
— Но нали много добре знаете, че компанията СИМС произвежда изкуствени реалности, че те са именно такива — ИЗКУСТВЕНИ. Какво има да се чудите толкова.
— Да — съгласи се Нито Перес — с ума си го разбирам, но ако приема да остана в нашата реалност, защото тя си е истинската, нали, страхувам се, че това гадно чувство, че съм сбъркал, ще остане, ще се капсулова, нали има такъв термин в психиатрията, и няма да ме остави на мира през целия ми живот. Ето това е проблемът.