— Не знам — с неохота призна неразбирането си д-р Оре — за мен истината е очевидна.
Нито Перес въздъхна. През открехнатия прозорец се просмукваше аромат на люляк. Прекрасен ден, идеален за всичко друго само не и за посещение при психиатър. Може би д-р Оре е прав — трябва да вземе някакво решение и то сам.
След като напусна кабинета на д-р Оре, Нито Перес се свърза с Нина Мрон от отдел „Контрол на Нормата“ на СИМС. Тя с нетърпение го слушаше. По холографския й образ преминаха леки интерферентни вълни.
— Почти съм готов с оценката — каза и Нито Перес, и видя как очите й светнаха. — Имам обаче някои ъ… ъ… притеснения, но ще ги опиша в доклада.
Светлината в красивите очи изчезна. Вместо нея холограмата детайлно изобрази сиви студени бездни, благодарение на които Нина Мрон беше станала шеф на отдел във СИМС. Тя е хубава — помисли си Нито Перес мимоходом.
— Ако имате някакви притеснения — каза тя — трябваше да ми ги кажете предварително. Нали вашият оглед е именно такъв — предварителен и няма нищо общо с доклада.
— Така ли? — искрено се учуди Нито Перес — Аз си мисля, че е оглед с цел установяване на Нормата и получаване на доклад и разрешение за реалност.
— Не се правете на интересен, като дрънкате глупости. — сряза го Нина Мрон и преди да се изключи го посъветва: — Най-добре идете на психиатър да Ви възстанови паметта.
Нали оттам идвам помисли си Нито Перес и започна да разбира някои провали в паметта си. Време беше да разбере какво става и…
… да става каквото ще. — помисли си Нито Перес и пое подадената му от Осетин чаша с кафе. Кронберг седеше от другата му страна и внимателно го наблюдаваше.
— Колко пъти посетих вашата реалност? — небрежно попита Нито Перес отпивайки от чашата малко насила, защото всъщност не обичаше кафе, но обожаваше аромата му.
— Четири пъти — отговори Кронберг, — но можете да влизате колкото си искате преди да опишете доклада.
Нито Перес помисли, че нещо не е разбрал.
— Как? Вие не бързате ли с доклада?
— Да бързаме ли? — учуди се Осетин — Та нали Вие трябва да доизгладите реалността с вашите наблюдения и мнения. Вие да й дадете завършен вид и да я одухотворите. Нали така се разбрахме?
— Аз? — попита тъпо Нито Перес.
Осетин и Корнберг се спогледаха и станаха едновременно. Нито Перес не помръдна. Спомни си д-р Оре и неговото „… за мен истината е очевидна“. Блазе му. За Нито Перес тя съвсем не беше такава. И все пак няма да им дам положителна оценка — реши той — никаква оценка няма да им дам докато не разбера истината. Той също стана от дивана. Осетин и Корнберг го гледаха без да кажат дума.
Нито Перес вдъхна прелестния аромат на кафе и включи невронния усилвател на асоциациите.
— Отивам при д-р Оре. — каза той.
Главният дежурен по киберпсихози от трети район на Южна Европа прие поредния безнадежден случай. Мимоходом погледна епикризата му. Зацикляне между реалности. Повече от десет опита за измъкването му. Следващи опити можеха да доведат до латентен изход. Решение: остава в симулираните реалности. Съгласувано с роднини. Решението беше подписано от двама агенти от спешната служба за бърза киберпомощ при остри виртуални травми: Осетин и Корнберг. Главният дежурен с тъга погледна лицето на младия човек, измъкнал се от реалния свят и потопил се в света на илюзиите и афектите, и го отпрати към хладните коридори със закрепен на челото му леден асоциатор. Там, в тези коридори, в сумрачни клетки лежаха около тридесет милиона виртуално погребани хора от Южна Европа. Преди поредната клетка да поеме биологичното тяло на Нито Перес, което щеше да поддържа мозъка му жив следващите десетина година, главният дежурен по киберпсихози от трети район на Южна Европа сложи електронния си подпис под епикризата: д-р Оре — киберпсихиатър.
1–4.09.2001