— Джедже? Как си, красавецо? Извини ме, че те събуждам в шест и половина следобед.
— Уф, ама че чеп, по дяволите!
— Джедже, нима това е начинът, по който трябва да разговаряш с един представител на закона точно ти, който пред закона не можеш да направиш нищо друго, освен да напълниш гащите от страх? А по отношение на чепа, вярно ли е, че се оправяш с някакъв негър с четирийсетсантиметров?
— С четирийсет какво?
— Дължина на оръдието.
— Не се прави на гадняр. Казвай какво искаш!
— Искам да си поговорим.
— Кога?
— По-късно тази вечер. Ти обаче ми кажи час.
— Нека да е в полунощ.
— Къде?
— На обичайното място, в Пунтасека.
— Целувам те по красивата устичка, Джедже.
— Комисар Монталбано? Аз съм префектът Скуатрито. Съдебният следовател Ло Бианко току-що ми каза, че вие сте поискали още двайсет и четири или четирийсет и осем часа, не си спомням добре, преди да бъде приключен случаят с горкия инженер. Якомуци, който винаги любезно е искал да ме държи в течение за развоя на събитията, ми каза, че аутопсията недвусмислено е установила, че Лупарело е умрял от естествена смърт. Далеч съм от идеята, дори изобщо нямам такава идея — да ви се меся, при положение че няма каквато и да е причина за това, но искам да разбера защо е това искане от ваша страна?
— Моето искане, господин префект, както вече казах на господин Ло Бианко и го повтарям на вас, е продиктувано от желанието ми за прозрачност, с цел да се пресече в зародиш всеки зложелателен извод, че полицията няма намерение да изясни всички обстоятелства по случая и иска да го архивира без полагаемите се за това потвърждения. Това е всичко.
Префектът изрази задоволството си от отговора му, тъй като Монталбано старателно беше подбрал двата глагола „повтарям“ и „изясни“ и съществителното „прозрачност“, които винаги присъстваха в речника на префекта.
— Анна съм, извини ме, ако те безпокоя.
— Защо говориш така? Настинала ли си?
— Не, в службата съм и не искам да ме чуят.
— Казвай.
— Якомуци се обади на моя началник, съобщавайки му, че ти все още не искаш да приключиш случая „Лупарело“. Шефът каза, че както винаги ти се държиш като гадняр, мнение, което споделям и аз, впрочем имах възможността да го изразя пред теб преди няколко часа.
— Затова ли ми се обаждаш? Благодаря ти за потвърждението.
— Комисарю, трябва да ти кажа нещо друго, което разбрах веднага щом се разделихме и се върнах тук.
— Анна, затънал съм до гуша в лайна. Хайде утре!
— Няма да ти отнеме много време. Може да те заинтригува.
— Виж, аз докъм един, един и половина през нощта ще съм зает. Ако можеш да прескочиш сега, ще е най-добре.
— Сега не мога. Ще дойда при теб в два.
— През нощта ли?!
— Да, и ако те няма, ще те изчакам.
— Ало, любими? Ливия съм. Съжалявам, че ти се обаждам в службата, но…
— Можеш да ми се обаждаш когато и където поискаш. Какво става?
— Нищо особено. Току-що прочетох в един вестник за смъртта на някакъв политик от твоя край. И само някаква кратка бележка, в която се казва, че комисар Салво Монталбано прави старателна проверка на причините за смъртта му.
— И какво от това?
— Тази смърт ти създава неприятности, нали?
— Не толкова големи.
— Значи, няма промяна? Следващата събота ще дойдеш при мен? Няма да ми поднесеш някоя неприятна изненада, нали?
— Каква например?
— Като смущаващото обаждане, с което ще ми съобщиш, че разследването не търпи отлагане и затова аз ще трябва да почакам, но ти не знаеш докога и вероятно е по-добре да го отложим с една седмица. Вече си го правил, и то неведнъж.
— Бъди спокойна, този път ще успея.
— Комисар Монталбано? Аз съм отец Арканджело Балдовино, секретар на Негово Високопреосвещенство епископа.
— Приятно ми е. Кажете, отче.
— Епископът научи, и то с определено учудване от негова страна, признавам, и аз също, че вие считате за уместно да продължите разследването върху тъжната и злочеста смърт на инженер Лупарело. Тази новина отговаря ли на истината?
Комисар Монталбано потвърди, че тя отговаря на истината, и за трети път обясни мотивите си защо е взел подобно решение. Изглежда, успя да убеди отец Балдовино, но той го помоли да побърза „с цел да попречи на низките спекулации и да спести на вече опечалената фамилия едно следващо изтезание“.