7
В гостилницата „Свети Калоджеро“ го уважаваха, но не толкова защото беше комисар, колкото заради това, че им беше редовен клиент, и то от тези клиенти, които умеят да ценят добрата кухня. Поднесоха му много свежи скални барбуни, хрупкаво изпържени и оставени за известно време върху амбалажна хартия, за да може мазнината да се отцеди от тях. След кафето и една дълга разходка по източния кей Монталбано се върна в участъка и Фацио, веднага щом го видя, се надигна от бюрото си.
— Комисарю, един човек ви чака.
— Кой е той?
— Пино Каталано, ако си го спомняте. Единият от двамата работници по чистотата, които намериха тялото на Лупарело.
— Незабавно го покани да влезе.
Веднага усети, че младият мъж е нервен и напрегнат.
— Заповядай, седни.
Пино настани задника си на ръба на стола.
— Мога ли да знам защо сте идвали в дома ми да разигравате театър? Аз нямам нищо за криене.
— Направих го просто за да не плаша майка ти. Ако й бях казал, че съм комисар от полицията, твърде възможно беше тя да се стресне.
— Ако нещата наистина стоят по този начин, мога само да ви благодаря.
— Как разбра, че точно аз съм те търсил?
— Обадих се по телефона на майка ми, за да я попитам как се чувства, защото я оставих вкъщи с главоболие, и тя ми съобщи, че е идвал един мъж, за да ми даде някакъв плик, но се оказало, че го е забравил. Излязъл, като й рекъл, че отива да го вземе, но така и не се върнал повече. Обзе ме любопитство и помолих мама да ми го опише. Ако искате хората да не ви разпознават, би трябвало да си махнете бенката под лявото око. Какво искате от мен?
— Да ти задам няколко въпроса. Идвал ли е някой на Егрека, за да те пита дали случайно не си намирал една огърлица?
— Да, господине, познавате го и вие, Филипо ди Козмо.
— А ти какво му каза?
— Казах му, че не съм намирал, което впрочем е и самата истина.
— А той?
— Той ми каза, че ако я намеря, ще е добре и за мен, защото ще ми подари петдесет хиляди лири, но тежко ми, ако я намеря и не му я предам. Точно същите думи, които каза и на Саро. Но и Саро не я е намирал.
— Отби ли се у вас, преди да дойдеш тук?
— Не, господине, дойдох направо тук.
— Пишеш театрални пиеси?
— Не, господине, но ми харесва от време на време да играя в тях.
— Тогава какво е това?
И му подаде листа, който взе от масичката му. Пино го погледна, без изобщо да се впечатли, и се усмихна.
— Не, това не е част от пиеса, това е…
Онемя, смутен. Даде си сметка, че след като не бяха реплики от някаква комедия, тогава трябваше да каже какви са в действителност, а това не беше никак лесно.
— Ще ти помогна да си припомниш — каза Монталбано. — Това е запис на телефонен разговор, който един от вас двамата е провел с адвокат Рицо веднага след като сте открили тялото на Лупарело и преди още да дойдете при мен в полицейския участък, за да доложите за откритието си. Така ли е?
— Да, господине.
— Кой телефонира?
— Аз, но Саро беше до мен и слушаше.
— Защо го направихте?
— Защото инженерът беше важна особа, могъщ човек. И затова си помислихме, че трябва да съобщим на адвоката. Всъщност не, първо искахме да се обадим на депутата Кузумано.
— И защо не го направихте?
— Защото след смъртта на Лупарело Кузумано ще бъде като някого, който след земетресение не само е загубил къщата си, но и парите си, които е бил скрил между тухлите й.
— Обясни ми по-добре защо сте съобщили на Рицо.
— Защото си мислехме, че все още е възможно да се направи нещо.
— Какво е това нещо?
Пино не отговори, само се потеше и облизваше с език устните си.
— Отново ще ти помогна. Каза ми, че е било възможно все още да се направи нещо. Нещо от типа на това да се премести колата от Егрека и мъртвият да бъде намерен на някое друго място ли? Това ли си мислехте, че Рицо ще поиска от вас да направите?
— Да, господине.
— И щяхте ли да се съгласите да го направите?
— Разбира се! Нали затова се обадихме!
— Какво очаквахте в замяна?
— Че може би онзи ще ни помогне да си сменим работата, да спечелим някой конкурс за земемери, да ни намери някое прилично местенце, за да ни измъкне от този смрадлив боклукчийски занаят. Комисарю, вие по-добре от мен знаете, че ако не попаднеш на попътен вятър, който да е благоприятен, не може да се плава.