В интервюто, което „Телевигата“ взе от адвоката, той заяви, също така развълнуван, че е трябвало да се натовари с тежката задача, за да остане верен на паметта на своя учител и приятел, чийто лозунг винаги е бил един-единствен: да се служи на партията.
Монталбано потръпна от изненада: как така новоизбраният секретар официално преглътна присъствието на човека, който е бил най-преданият сътрудник на неговия най-върл противник? Изненадата му обаче трая съвсем кратко и след недълъг размисъл същата тази изненада комисарят я определи като наивна, защото открай време въпросната партия се беше отличавала с вродената си склонност към компромиси за намиране на някакво средно положение. Възможно е на Кардамоне вратът му все още да не е станал толкова дебел, колкото на онзи вълк, който си върши работата сам, и затова да е почувствал необходимостта от нечия подкрепа.
Смени канала. По „Свободна мрежа“, гласът на лявата опозиция, говореше Николо Дзито, най-гледаният политически коментатор, който обясняваше как — както казано на сицилиански диалект zara zabara, така и на латински език mutatis mutandis11 — нещата на острова и особено в провинция Монтелуза никога не се променяха, дори и барометърът да показваше, че идва буря. След това банално цитира фразата на принц Фабрицио Салина от „Гепардът“, в която той казваше, че трябва всичко да се промени, за да не се променя нищо, и завърши с това, че Лупарело и Кардамоне са двете страни на един и същ медал, а сплавта, от която е направен той, е адвокат Рицо.
Монталбано се спусна към телефона, набра номера на „Свободна мрежа“ и попита за Дзито. Между него и журналиста имаше определена симпатия, която с времето почти беше прераснала в приятелство.
— Какво желаеш, комисарю?
— Да те видя.
— Драги приятелю, утре сутринта пътувам за Палермо, ще отсъствам поне седмица. Става ли да дойда при теб след половин час? Приготви ми нещо за хапване, защото съм гладен.
Едно ястие с макарони, подправени с чесън и зехтин, Монталбано винаги можеше да направи, и то без никакви проблеми. Отвори хладилника, Аделина му беше приготвила варени раци в изобилие, които щяха да стигнат за четирима. Аделина беше майката на двама рецидивисти, като преди три години самият Монталбано беше арестувал по-малкия от двамата братя, който все още лежеше в затвора.
Миналия юли, когато Ливия дойде, за да прекара две седмици с него във Вигата, като чу тази история, се ужаси.
— Ти луд ли си? Тази рано или късно ще реши да си отмъсти и ще ти сложи отрова в супата!
— За какво трябва да си отмъщава?
— Арестувал си сина й.
— Да не би вината да е моя? Аделина много добре знае, че не аз съм виновният, а синът й, който се прояви като глупак и се остави да го хванат. Аз постъпих лоялно при ареста, не съм му залагал нито клопки, нито уловки. Всичко беше в рамките на нормалното.
— Изобщо не ме интересува вашият изкривен начин на мислене. Трябва да я уволниш.
— Ако я изгоня, кой ще ми поддържа дома, кой ще ме пере, глади и ще ми готви?
— Ще си намериш някоя друга!
— Тук грешиш, защото няма друга толкова добра като Аделина.
Слагаше водата на печката, когато звънна телефонът.
— Иска ми се да потъна вдън земята от срам, че съм принуден да ви събудя в този час — бяха встъпителните думи.
— Не спя, кой се обажда?
— Пиетро Рицо, адвокатът.
— Ах, адвокате. Моите поздравления!
— И по какъв повод? Ако е заради честта, която партията току-що ми оказа, по-скоро би трябвало да ми изкажете съболезнования. Повярвайте ми, приех само заради предаността, която винаги ще ме свързва с идеалите на клетия инженер. Но нека се върна към мотива за обаждането ми. Нужно е да ви видя, комисарю.
— Сега?!
— Не сега, разбира се, но имайте предвид, че въпросът не търпи отсрочка.
— Може да го направим утре сутринта, но погребението не е ли утре сутринта? Предполагам, че ще бъдете много зает.
— И още как! А така също и целия следобед. Нали знаете, че както обикновено, някой важен гост със сигурност ще реши да остане!
— В такъв случай кога?
— Вижте, като размислих добре, ми се струва, че въпреки ангажиментите ми може да се видим утре сутринта, но много рано. Вие обикновено към колко часа отивате в полицейския участък?
— Към осем.
11
Mutatis mutandis (лат.) — „Като се променят нещата, които трябва да се променят.“; „С необходимите промени“. — Б.пр.