— Моля?
— Разсъждавам върху факта, че почти по същото време и на същото място е умрял инженер Лупарело.
Адвокат Рицо не се смути, но лицето му придоби мрачно изражение.
— Знаете ли, че и аз си го помислих? Странните шеги на съдбата…
— Предметът, за който вие ми говорите, не е ли огърлица от масивно злато, със сърце, обсипано със скъпоценни камъни?
— Да, същият. Всъщност аз съм дошъл да ви помоля да го върнете на законните му собственици, прибягвайки до същата дискретност, която проявихте и при случая с намирането на моя клет инженер.
— Моля да ме извините — каза комисарят, — но аз нямам никаква идея как трябва да се процедира при прецедент като този. При всички положения си мисля, че щеше да е по-различно, ако се беше появила собственицата му.
— Но аз имам надлежно пълномощно!
— А, така ли? Бихте ли ми го показали?
— Никакъв проблем, комисарю. Надявам се да ме разберете, че преди да кажа имената на моите клиенти, държах да съм напълно сигурен, че се отнася за същия предмет, който те търсят.
Сложи ръка в джоба си, извади един лист и го подаде на Монталбано. Комисарят внимателно го прочете.
— Кой е Джакомо Кардамоне, който е подписал пълномощното?
— Той е синът на професор Кардамоне, новия секретар на провинцията.
Монталбано реши, че е дошъл моментът да повтори театралните си умения.
— Ама наистина е странно! — обясни с твърде нисък глас, приемайки изражението на дълбоко умислен човек.
— Извинете, какво казахте?
Монталбано не му отговори веднага, остави го да се попече малко на собствения си огън.
— Мислех си, че съдбата, както казвате вие, по отношение на тази история започва да си прави все по-големи шеги с нас.
— В какъв смисъл, извинете?
— В смисъл че синът на новия политически секретар в същия този час се намира на същото място, на което умира старият секретар. Не ви ли се струва любопитно?
— Сега, когато натъртвате на него, да. Но абсолютно изключвам, че между двете случки може да има дори някаква минимална връзка.
— Изключвам го и аз — каза Монталбано и продължи: — Не разчитам подписа, който е до този на Джакомо Кардамоне.
— Това е подписът на съпругата му, която е шведка. Честно казано, тя е малко разюздана жена и не успява да свикне с нашите нрави.
— Според вас каква може да е стойността на това бижу?
— Нямам представа, собствениците ми казаха, че е около осемдесет милиона лири.
— Тогава да направим така: по-късно ще се обадя на колегата Якомуци, понастоящем огърлицата е при него, и ще му кажа да ми я върне обратно. Утре сутринта един от моите агенти ще ви я донесе в кантората.
— Аз наистина не знам как да ви благодаря…
Монталбано го прекъсна:
— Вие просто ще подпишете една нормална разписка на моя агент, че сте я получили.
— Ама разбира се!
— И чек за десет милиона лири, позволих си да закръгля стойността на огърлицата, с който да се покрие полагащият се процент на онзи, който е намерил скъпоценности или пари.
Рицо почти елегантно пое неочаквания удар.
— Намирам го за повече от правилно. На чие име трябва да бъде издаден чекът?
— На Балдасаре Монтаперто, един от двамата оператори по чистотата, които са намерили тялото на инженера.
Адвокатът си записа прилежно името.
9
Рицо все още не беше затворил вратата зад себе си и Монталбано вече набираше номера в дома на Николо Дзито. Това, което адвокатът току-що му беше казал, задвижи в него някакъв мисловен механизъм, който външно се конкретизираше в нетърпимото му желание да действа. Отговори му съпругата на Дзито.
— Мъжът ми току-що излезе, долу е, тръгва за Палермо. — След това изведнъж се изпълни със съмнение и каза: — Ама тази нощ не е ли бил с вас?
— Разбира се, че беше с мен, госпожо, но се сетих за един важен факт едва тази сутрин.
— Почакайте, може би ще успея да го спра, ще го повикам по домофона.
Не след дълго първо чу тежкото дишане, а след това и гласа на приятеля си.
— Какво искаш? Не ти ли стигна тази нощ?
— Имам нужда от едно сведение.
— Само ако е нещо кратко.
— Искам да знам всичко, ама наистина всичко, дори и най-странните клюки по адрес на Джакомо Кардамоне и съпругата му, която май е шведка.