— Кой е ти, който говоли?
— Аз съм Джовани, там ли е Ингрид?
— Сега аз гледам, ти чака.
Опита се да разбере тази камериерка от коя част на света е пристигнала в къщата на Кардамоне, но не успя да отгатне.
— Здрасти, надарен, как си?
Гласът й беше нисък и дрезгав, точно както му я беше описал Дзито, но думите й не предизвикаха никакъв еротичен ефект върху комисаря, напротив, дори го подразниха: как можа сред всичките мъжки имена във Вселената да избере точно това, което принадлежеше на мъж, на когото Ингрид знаеше дори анатомичните мерки!
— Там ли си? Да не заспа прав? Колко изчука тази нощ?
— Слушайте, госпожо…
Ингрид реагира твърде бързо и направи своята констатация без никакво удивление или възмущение:
— Не си ли Джовани?
— Не.
— Тогава кой си?
— Аз съм комисар от Службата за обществена сигурност, казвам се Монталбано.
Очакваше някакъв тревожен въпрос, но незабавно се разочарова.
— Уаа, ама че хубаво! Полицай, значи! Какво искаш от мен? — продължи да му говори на „ти“, дори като знаеше, че разговаря с човек, когото не познава.
Монталбано реши да продължи с нея на „вие“.
— Бих искал да разменя няколко думи с вас.
— Точно днес следобед не мога, но тази вечер съм свободна.
— Съгласен съм, става и тази вечер.
— Къде? Да дойда в кабинета ти ли? Кажи ми къде се намира?
— По-добре не, предпочитам някое по-дискретно място.
Ингрид направи пауза.
— Като твоята спалня ли? — попита го и гласът й се изостри. Очевидно започваше да подозира, че от другата страна на линията стоеше някой абдал, който се опитваше да я сваля.
— Слушайте, госпожо, разбирам, че с право се съмнявате в мен, но нека да направим така: след час ще бъда в полицейския участък на Вигата, може да телефонирате там и да попитате за мен. Става ли така?
Жената не му отговори веднага, защото размисляше, но след това взе решение и каза:
— Вярвам ти, полицай. Къде и в колко часа?
Разбраха се да се видят в бара в Маринела, който в уговорения час — десет часа вечерта — със сигурност щеше да е празен. Монталбано я помоли да не казва на никого за срещата им, дори и на съпруга си.
На влизане в Монтелуза откъм морето се извисяваше вилата на Лупарело. Масивна сграда от деветнайсети век, защитена с висок ограден зид, в средата на който се виждаше врата от ковано желязо, която сега беше широко отворена. Монталбано прекоси алеята с дървета, които я обграждаха от двете й страни, пресичаща една част от парка, и стигна до полуоткрехнатата входна врата с черна панделка върху едното от крилата й. Подаде се до половината през нея, за да огледа вътре в къщата: в доста обширното преддверие имаше около двайсетина души, мъже и жени, с делови физиономии, които разговаряха полугласно. Не му се стори уместно да мине през всичките тези хора, защото някой можеше да го разпознае и да се запита защо ли е дошъл. Тръгна покрай вилата и най-накрая намери някакъв заден вход, който обаче беше заключен. Натисна звънеца, но се наложи още няколко пъти да го натисне, преди някой да дойде да му отвори.
— Сбъркали сте. За изказване на съболезнования трябва да влезете през главния вход — каза му младата и будна камериерка с черна престилка и боне, която веднага беше разбрала, че той не принадлежи към гилдията на доставчиците.
— Аз съм комисар Монталбано. Бихте ли казали на някого от семейството, че съм дошъл?
— Те ви очакват, господин комисар — поведе го по един дълъг коридор, отвори някаква врата и му даде знак да влезе.
Монталбано се озова в голяма библиотека, хилядите книги в нея бяха добре поддържани и подредени на обемисти лавици. В единия й ъгъл имаше широко писалище, а в противоположния — изтънчено елегантна холова гарнитура с малка масичка и два фотьойла. На стените висяха само пет картини и Монталбано от пръв поглед разпозна авторите им, които го трогнаха. Селянин на Гутузо, рисувана през четирийсетте години, пейзаж от Лацио на Мели, едно от „разрушенията“ на Мафай и двама гребци по Тибър от Донги и къпеща се жена от Фаусто Пирандело. Превъзходен вкус и избор, направен с рядко срещана компетентност. Вратата се отвори, появи се мъж с твърде изящно и открито лице, около трийсетте, който носеше черна вратовръзка.