В полицейския участък свари Джермана и Галуцо развълнувани.
— Къде е сержантът?
— Фацио е с другите колеги на бензиностанцията, тази в посока Маринела, защото е имало престрелка.
— Веднага отивам натам. Изпратили ли са нещо за мен?
— Да, един пакет от името на господин Якомуци.
Отвори го и видя бижуто, след това го пакетира отново.
— Джермана, ти идваш с мен, тръгваме към бензиностанцията. Ще ме оставиш там, а ти ще продължиш към Монтелуза с моята кола. По пътя ще ти кажа какво трябва да направиш.
Влезе в кабинета си и се обади на адвокат Рицо, за да му каже, че бижуто е на път, като добави, че той трябва да предаде на полицая, който му го донесе, и чека за десетте милиона.
Докато пътуваха към мястото на престрелката, комисарят обясни на Джермана, че не трябва да оставя пакета на Рицо, преди да е прибрал в джоба си чека, а същия този чек трябва да го занесе, давайки му междувременно адреса, на Саро Монтаперто, като го посъветва да го осребри веднага щом банката отвори в осем часа на другата сутрин.
Не знаеше защо и това безкрайно го дразнеше, но чувстваше, че историята с Лупарело бързо се приближаваше към своя край.
— След това да се върна ли да ви взема от бензиностанцията?
— Не, отивай в участъка. Аз ще си дойда със служебната кола.
Полицейската кола и един частен автомобил бяха препречили входовете на бензиностанцията. Със слизането си, докато Джермана продължаваше по пътя за Монтелуза, комисарят усети острата миризма на бензин.
— Внимавайте къде стъпвате! — извика му Фацио.
Беше се образувало цяло блато от изтеклия бензин и Монталбано почувства, че от изпаренията започна да му се гади и леко да се замайва. На бензиностанцията беше спряла някаква кола с номер от Палермо и счупено предно стъкло.
— Има един ранен, този, който е бил на волана — каза сержантът. — Линейката го откара.
— Тежко ли е състоянието му?
— Не, дреболия. Но доста се е уплашил.
— Какво точно се е случило?
— Ако искате, вие самият поговорете с бензинджията…
На въпросите на комисаря мъжът отговори с глас в толкова висок регистър, че подейства на Монталбано като скърцането на нокът по стъкло. Събитията се бяха развили приблизително така: спряла някаква кола, единственият човек в нея поискал бензинджията да му напълни резервоара догоре, оня сложил човката на помпата в дупката на резервоара и я оставил да работи, нагласена да пълни автоматично, без да се налага той да й натиска ръчката, защото междувременно пристигнала и друга кола, чийто водач го помолил да му налее за трийсет хиляди лири и да му провери маслото. Докато бензинджията обслужвал втория клиент, от някакво моторно превозно средство на шосето бил изстрелян един автоматичен откос, след това то увеличило скоростта си и изчезнало в движението. Мъжът, който бил в първия автомобил, потеглил веднага да го преследва, а помпата се изхлузила и продължила да разлива бензина по земята. Водачът на втората кола крещял като луд, защото бил ранен в едната ръка, която само леко била одраскана от куршума. След първоначалната паника и давайки си сметка, че опасността е отминала, бензинджията се притекъл на помощ на пострадалия, като междувременно бензинът продължавал да се излива от помпата по земята.