— Галуцо — продължи Фацио — отиде в дома на Гамбардела, но жена му казала, че не го е виждала от два дена.
— Щях да спечеля баса с теб — каза комисарят.
— Значи, според вас аз съм такъв идиот, че да се хвана?
Чу водата в банята да шуми, Ингрид трябва да беше от категорията на тези жени, които, като видят душ, не могат да му устоят. Набра номера на Джедже на мобилния телефон.
— Сам ли си? Можеш ли да говориш?
— За сам — съм сам. За говоренето — зависи.
— Трябва да те питам само за едно име. Отнася се за информация, която няма да те изложи на опасност, ясно ли е? Искам обаче точен отговор.
— За името на кого?
Монталбано му описа човека и Джедже не се замисли да му даде не само името му, но за по-голяма тежест добави към него и прякора му.
Ингрид лежеше в леглото, обгърната в голям пешкир, който обаче едва я покриваше.
— Извини ме, но не мога да стоя на краката си.
Монталбано взе от висящото шкафче в банята тубичка с крем и бинт.
— Давай крака.
При раздвижването й изпод хавлията надзърнаха миниатюрните й гащички и едната й гърда, изглеждаща като нарисувана от ръката на разбиращ от жени художник, показа зърното си, което сякаш се оглеждаше наоколо, изпълнено с любопитство към непознатата обстановка. И този път Монталбано разбра, че Ингрид няма никакво желание да го прелъстява, и той й беше задължен за това.
— Ще видиш, че след малко ще се почувстваш по-добре — каза той, след като намаза с крем глезена й и го пристегна силно с бинта.
През цялото време Ингрид не отдели погледа си от него.
— Имаш ли уиски? Донеси ми половин чаша без лед.
Държаха се един с друг все едно цял живот са се познавали. След като й подаде чашата, Монталбано взе един стол и седна до леглото.
— Знаеш ли какво, комисарю? — попита го Ингрид, като го погледна със зелените си очи, които сияеха. — Ти си първият истински мъж, когото срещам от пет години насам по тези места.
— По-добър дори от Лупарело?
— Да.
— Благодаря. Сега те моля да изслушаш въпросите ми.
— Давай.
Монталбано тъкмо се гласеше да отвори уста, когато чу звънеца на входната врата. Не очакваше никого и с недоумение отиде да отвори. На прага стоеше Анна в цивилни дрехи и му се усмихваше.
— Изненада!
Избута го и влезе в дома му.
— Благодаря ти за ентусиазма! Къде беше цяла вечер? От участъка ми казаха, че си тук, и аз дойдох, но навсякъде беше тъмно, звънях ти по телефона поне пет пъти, но пак нищо, най-накрая прозорците светнаха…
Погледна внимателно Монталбано, който не беше казал нито дума.
— Какво ти е? Да не си онемял? Слушай тогава… — Спря се, защото от вратата на спалнята, която беше оставена отворена, беше видяла Ингрид, полугола и с чаша в ръка. Първо пребледня, след това яростно се изчерви. — Извинете ме — промърмори и на бегом се втурна навън.
— Тичай след нея! — извика му Ингрид. — Обясни й всичко! Аз си тръгвам.
Монталбано разярено изрита входната врата, от което чак стената започна да вибрира, докато слушаше как колата на Анна рязко потегля със същия гняв, с който той затвори вратата.
— По дяволите, не съм задължен да й обяснявам нищо!
— Да си вървя ли?
Ингрид се беше изправила в средата на леглото, а гърдите й победоносно стърчаха извън хавлията.
— Не, но се покрий.
— Извини ме.
Монталбано си свали сакото и ризата. За няколко секунди задържа главата си под чешмата в банята и се върна да седне до леглото.
— Искам да разбера с подробности историята с огърлицата.
— И така, миналия понеделник Джакомо, съпругът ми, беше събуден от някакво обаждане, което не разбрах какво е, защото много ми се спеше. Облече се набързо и излезе. Върна се след два часа и ме попита какво е станало с огърлицата, тъй като от известно време не я бил виждал вкъщи. Не можех да му отговоря, че е в чантата, която е в къщата на Силвио, да не говорим, че ако беше поискал да я види, не знам какво щях да му обяснявам. Тогава му рекох, че почти половин година е минала, откакто съм я загубила, но не съм му казала по-рано, защото съм се страхувала да не се ядоса. Тази огърлица струваше цял чувал с пари, отгоре на всичкото ми я беше подарил в Швеция. След това Джакомо ме накара да се подпиша най-отдолу на един бял лист, като ми каза, че трябва за застраховката.