— Ето ти дрехите.
Тя ги взе и ги остави на мястото до себе си.
— А чантата?
— Хвърлих я в морето. Сега се връщай вкъщи. Вече нямат нищо в ръцете си, с което да те накиснат.
Ингрид слезе. Приближи се до Монталбано и го прегърна. Постоя известно време така, положила глава върху гърдите му. След това, без дори да го погледне, се качи на автомобила си, включи на скорост и потегли.
Точно в началото на моста над Кането се виждаше спряла кола, която почти задръстваше шосето, а някакъв мъж се беше подпрял с лакти върху тавана й, прикрил лицето си с ръце, и лекичко се поклащаше.
— Случило ли се е нещо? — попита Монталбано, спирайки.
Човекът се обърна, лицето му беше цялото в кръв, която шуртеше точно от средата на челото му.
— Един рогоносец — отговори му той.
— Не ви разбрах, обяснете ми по-добре — слезе от колата си Монталбано и се приближи до него.
— Карах си яваш-яваш и един кучи син започна да ме изпреварва, като на моменти имах чувството, че ще ме изхвърли от пътя. Тогава се вбесих, започнах да го гоня, да му свиркам и да го заслепявам. Изведнъж обаче онзи спря напряко на пътя. Слезе, държеше нещо в ръката си, което не разбрах какво е, и се изплаших при мисълта, че може да е оръжие. Тръгна към мен, прозорчето ми беше свалено и без да каже нищо, ме изпраска с всичка сила с онова нещо, което впоследствие разбрах, че е бил френски ключ.
— Имате ли нужда от помощ?
— Не, кръвта започна да спира.
— Искате ли да пуснете жалба?
— Не ме карайте да се смея, защото главата ме боли.
— Желаете ли да ви придружа до болницата?
— Ако обичате, гледайте си вашата работа.
Не си спомняше от колко нощи не беше спал като хората. А сега и тази отвратителна болка в тила, която не му даваше мира, продължаваше да я усеща независимо дали беше легнал по корем, или по гръб, нямаше никаква разлика — приглушена, пулсираща и постоянна, което беше още по-лошо. Запали лампата. Беше четири часът. Върху нощното му шкафче все още стояха тубичката и бинтът, които му послужиха за Ингрид. Взе ги и пред огледалото в банята си намаза тила с малко крем, може би щеше да облекчи болката му, а след това с бинта си направи превръзка на врата и я фиксира с лейкопласт. Вероятно се беше бинтовал твърде стегнато, защото с мъка успяваше да завърти главата си. Погледна се в огледалото. И точно тогава заслепяващото озарение, което го обзе, избухна в мозъка му и затъмни дори светлината в банята, стори му се, че се е превърнал в герой от комиксите, чиито очи имаха способността да излъчват рентгенови лъчи, с които дори успяваха да видят предметите отвътре.
В гимназията имаше един стар свещеник, преподавател по религия:
— Истината е светлина — беше казал един ден.
Монталбано беше като шило в торба и много слаб ученик, затова винаги седеше на последния чин:
— Това означава, че ако в семейството всички казват истината, ще намалят сметката си за ток.
Това беше неговият коментар, изказан на висок глас, заради който го изгониха от час.
Днес, трийсет и няколко години оттогава, помоли наум за извинение стария свещеник.
— Ама че помръкнал вид имате днес! — възкликна Фацио веднага щом го видя да идва в полицейския участък. — Зле ли се чувствате?
— Не ме питай — беше отговорът на Монталбано. — Има ли новини за Гамбардела? Намерихте ли го?
— Не. Изчезна. Аз си мисля, че ще го намерим някъде из полето, изяден от кучетата.
Имаше обаче нещо в тембъра на сержанта, което не му звучеше убедително, защото го познаваше от много години.
— Какво има?
— Гало отиде в „Бърза помощ“, навехнал си е ръката, нищо сериозно.
— Как е станало?
— Със служебната кола.
— Бързо ли е карал? Ударил ли се е?
— Да.
— С ченгел ли трябва да ти изваждам думите от устата?
— Хъм, изпратих го по спешност до градския пазар, защото станала някаква свада, той потеглил с висока скорост, знаете го какъв е, автомобилът поднесъл и се ударил в един стълб. Изтеглиха колата на нашия паркинг в Монтелуза и ни дадоха друга.
— Кажи ми истината, Фацио, бяха ли ни нарязали пак гумите?
— Да.
— Гало обаче, преди да тръгне, не ги е погледнал, както сто пъти му бях казал да прави! Защо не искате да разберете, че рязането на гуми е национален спорт в това отвратително градче? Кажи му днес да не идва в участъка и да не ми се мярка пред очите, че видя ли го, ще му скъсам задника.