— Не ми спестявайте нищо.
— Двамата работници по чистотата, които са намерили тялото, преди да съобщят на полицията, са се почувствали длъжни да се обадят на адвокат Рицо, за когото са знаели, че е бил „другото аз“ на Лупарело. Добре, ама Рицо не само не изразил изненада, изумление, смайване, тревога или смут, абсолютно нищо, но и подканил двамата веднага да доложат факта на органите на реда.
— А това откъде го знаете? Имате ли запис на телефонния разговор? — попита ужасено началникът на полицията.
— Не, няма никакъв запис, само достоверното му описание, което единият от двамата боклукчии е направил в писмен вид. Описал е разговора им заради мотиви, които сега не е нужно надълго и широко да ви обяснявам.
— Умувал е след това как да го изнудва с него?
— Не, умувал е върху текста на една театрална пиеса. Повярвайте ми, не е имал никакво намерение да извършва престъпление. И тук вече навлизаме в сърцевината на проблема, тоест Рицо.
— Почакайте! Тази вечер възнамерявах да намеря начин да ви порицая за желанието ви винаги да усложнявате простите неща. Вие със сигурност сте чели „Кандид“ на Леонардо Шаша. Спомняте ли си мястото, в което главният герой твърди, че е възможно нещата почти винаги да са прости? Аз исках да ви припомня точно това.
— Да, но вижте, Кандид казва „почти винаги“, а не казва „винаги“. Допуска изключения. А в случая „Лупарело“ нещата само са подредени така, че да изглеждат прости.
— А всъщност са комплицирани ли?
— Доста при това. Що се отнася за „Кандид“, вие спомняте ли си подзаглавието?
— Разбира се, „Сън, сънуван в Сицилия“.
— Да, но тук обаче вече сме в нещо като кошмар. Опитвам се да налучкам някаква хипотеза, която трудно ще намери потвърждение сега, когато Рицо вече е убит. И така, в късния неделен следобед, някъде към седем, инженерът предупреждава по телефона съпругата си, че доста ще закъснее, защото има много важно политическо събрание. Но вместо на него отива в своята къща в Капо Масария на любовна среща. Веднага ви казвам, че евентуалното разследване на особата, която е била с инженера, би създало много трудности, защото Лупарело е амбидекстро.
— Извинете ме, но какво означава това? Амбидекстро в моя град означава, че такъв човек умее да използва без разлика както лявата, така и дясната си ръка или крак, което и да е от двете.
— Неправилно се използва и за човек, който без разлика прави секс както с мъж, така и с жена.
Бяха твърде сериозни, изглеждаха като двама преподаватели, които в този момент съставят нов речник.
— Ама какви ми ги говорите? — изуми се началникът на полицията.
— Госпожа Лупарело пределно ясно ми го намекна, за да го разбера. Самата тя нямаше никакъв интерес да ми говори едно, а всъщност то да означава съвсем друго, най-вече в тази област.
— Вие ходихте ли в къщичката?
— Да. Всичко е излъскано до блясък. Вътре в нея има вещи, които са принадлежали на инженера, и нищо друго.
— Продължавайте със своята хипотеза.
— По време на половия акт или веднага след него, което е и по-вероятно с оглед на това, че са открити следи от сперма, Лупарело умира. Жената, която е с него…
— Стоп! — нареди началникът на полицията. — Защо твърдите с такава голяма сигурност, че става дума за жена? Вие самият току-що приключихте с описанието на сексуалната ориентация, при това доста разнопосочна, на инженера.
— Ще ви кажа защо съм сигурен в това. И така, жената, веднага щом разбира, че любовникът й е мъртъв, губи самообладание, не знае какво да стори, разстройва се, без да забележи, дори загубва огърлицата си, която е на врата й. След това се успокоява и разбира, че единственото нещо, което може да направи, е да се обади на Рицо, сянката на Лупарело, молейки го за помощ. Рицо й нарежда веднага да напусне къщата, подсказва й къде да скрие ключовете, така че той да може да влезе след нея, като я уверява, че ще помисли за всичко и никой няма да разбере за това „събрание“, завършило толкова трагично. Успокоена, жената напуска сцената.
— Как така напуска сцената? Не беше ли някаква жена, която е откарала Лупарело на Егрека?
— И да, и не. Сега продължавам. Рицо връхлита в Капо Масария, облича бързешком трупа, защото има намерението да го извади оттам и да го закара на някое по-малко компрометиращо място, на което да бъде намерен. В този момент обаче вижда огърлицата на земята, а в гардероба открива дрехите на жената, която му се е обадила по телефона. Тогава разбира, че това може да се окаже щастливият му ден.