— Това е тема на друг разговор, ако изобщо трябва да говорим за това — каза Монталбано.
Началникът на полицията го погледна смутено.
— Какво искате да кажете? Какво, по дяволите, ви се върти в главата?
— Чисто и просто човекът, който излиза жив и здрав от цялата тази история, е Кардамоне. Не намирате ли, че за него убийството на Рицо е било абсолютно навременно?
Началникът на полицията подскочи и не се разбираше дали говори сериозно, или се шегува.
— Слушайте, Монталбано, не ми разтягайте повече гениални идеи! Оставете на мира Кардамоне, който е джентълмен, неспособен да убие дори муха!
— Само се шегувах, господин началник. Може ли да ви попитам, има ли някакви новости около разследването?
— Какви новости искате да има? Вие знаете какъв човек беше Рицо — ако вземем десет души, свестни или не, които е познавал, осем от тях, свестни или не, биха искали да го видят умрял. Той е имал цяла джунгла, гора от евентуални убийци, скъпи мой, които собственоръчно или чрез наемен убиец са искали да му видят сметката. Ще ви кажа, че разказът ви би могъл да се приеме в определена степен за приемлив само от онези, които знаят от какво тесто е бил замесен адвокат Рицо. — Той изпи на малки глътки чашката си с ликьор. — Вие ме очаровахте. Вашата хипотеза е пример за интелигентност, на моменти ми изглеждахте като въжеиграч, под когото не са сложили обезопасителна мрежа. Тъй като, ако трябва да се изразя брутално, и под вашите разсъждения има само празнина. Вие нямате никакви доказателства за онова, което ми разказахте, всичко това би могло да се изтълкува и по друг начин, а някой способен адвокат ще обори изводите ви, без да му се налага да се поти много.
— Знам.
— Какво мислите да правите?
— Утре сутринта ще кажа на Ло Бианко, че ако желае да архивира случая, от моя страна няма никакви проблеми.
16
— Ало, Монталбано? Мими Ауджело съм. Събудих ли те? Извини ме, но исках само да те успокоя, че се върнах в базата. Ти кога пътуваш?
— Самолетът от Палермо е в три, значи, от Вигата ще трябва да тръгна към дванайсет и половина, веднага след като се наобядвам.
— Тогава няма да се видим, защото аз мисля да отида в участъка малко по-късно. Има ли новини?
— Ще ти ги каже Фацио.
— Ти колко време мислиш да отсъстваш?
— Включително и четвъртък.
— Забавлявай се и си почивай. Фацио знае номера ти в Генуа, нали? Ако има някакви големи проблеми, ще ти се обаждам.
Неговият заместник Мими Ауджело се беше върнал точно навреме от отпуска си и затова Монталбано можеше спокойно да отпътува. Ауджело си разбираше от работата. Обади се на Ливия да уточни в колко часа би трябвало да пристигне, а тя, щастлива, му каза, че ще го чака на летището.
Веднага щом влезе в полицейския участък, Фацио му съобщи, че работниците от фабриката за сол, които бяха пуснати в принудителен отпуск, състрадателен евфемизъм, за да се каже, че всички са били уволнени, са окупирали железопътната гара. Жените им са слезли на коловозите и пречат на преминаването на влаковете. Карабинерите вече бяха на мястото. Трябва ли и те да отидат?
— Какво да правите там?
— Хъм, не знам, да помогнем.
— На кого?
— Как на кого, комисарю? На карабинерите, на силите за обществения ред, каквито сме и ние, до доказване на противното.
— Ако ти се наложи да помогнеш на някого, помогни на онези, които са окупирали гарата.
— Комисарю, винаги съм бил убеден, че сте комунист.
— Комисарю? Стефано Лупарело се обажда. Простете ми, но братовчед ми появи ли се при вас?
— Не, нямам новини от него.
— У дома сме много разтревожени. Веднага щом ефектът от приспивателното е преминал, той е излязъл и пак не го знаем къде е. Мама би желала да я посъветвате: не е ли по-добре да се обърнем към полицейското управление, за да започнат издирването му?
— Не. Кажете на майка си, че не ми се струва удачно. Джорджо ще се появи отнякъде, предайте й да не се притеснява.
— Във всеки случай, ако разберете нещо, моля ви да ми се обадите.
— Ще ми бъде много трудно, инженере, защото излизам в отпуск и ще пътувам. Ще се върна чак в петък.
Първите три дни, прекарани с Ливия във виличката й в Бокадасе, го накараха почти изцяло да забрави Сицилия благодарение на налегналия го тежък и отморяващ сън в прегръдките на любимата жена. Почти изцяло, а не напълно, защото неочаквано два или три пъти ароматът, говорът и случките от неговия край обземаха мисълта му, вдигаха го във въздуха като безплътен и го отнасяха за няколко секунди във Вигата. И всеки път, беше сигурен в това, Ливия забелязваше неговото отдалечаване, неговото кратко отсъствие и тя го поглеждаше, без да каже нищо.