— Всичко е наред. Закарайте я обаче да я погледнат.
Монталбано се върна в колата си, запали мотора и се наведе да събере вестниците, които се бяха разпилели. Когато се изправи, видя Анна, облегната на отворения прозорец.
— Как си, Анна?
Момичето не му отговори, а само простодушно го наблюдаваше.
— Какво сега?
— И ти ми се правиш на честен? — изсъска тя.
Монталбано разбра, че ставаше дума за онази нощ, в която видя полуголата Ингрид, легнала в леглото му.
— Не, не съм — каза той. — Но не и за това, което ти си мислиш.
Бележка на автора
Намирам за наложително да заявя, че този разказ не е вдъхновен от криминалната хроника и не съдържа действително случили се събития. Всъщност той е изцяло плод на моето въображение. Но тъй като напоследък реалността, изглежда, има желание да изпревари въображението, а и дори да го премахне, може да е станало така, че да съм допуснал някое и друго неприятно съвпадение на имена и места. Известно е обаче, че за случайностите не може да бъдем отговорни.
А. К.