Добрата новина беше, че решението може да бъде обжалвано пред по-горна съдебна инстанция. Така че, логично погледнато, можех да остана на опашката и да се моля, решението да бъде обжалвано от засегнатата административна институция. От спорадичните ми юридически познания си вадех заключението, че докато е в процес на обжалване, въпросното съдебно решение би трябвало да не е влязло все още в сила и да е валиден сегашният вариант на формуляр № 8. Ако впоследствие по-висшата съдебна инстанция отхвърлеше решението на по-низшата такава, щях да стигна до заветната врата, държейки в ръце папка, в която щеше да има един валиден екземпляр на формуляр № 8.
Ако обаче втората инстанция потвърдеше решението на първата, висенето на опашката щеше действително да се окаже безсмислено за мен и за всички останали. Но и тогава щеше да има надежда. Делото можеше да стигне до най-висшата съдебна инстанция. От друга страна обаче, и там нещата ще са на кантар — тя може да отхвърли или да потвърди решението на втората инстанция.
Имаше и още една логическа нишка, която също не беше за пренебрегване. Ако втората инстанция отмени решението на първата, въпросното опашкарско сдружение можеше да обжалва това пред най-висшата инстанция. Тогава отново щяхме да влезем в същата хипотеза, само че обърната наопаки. Докато тече това обжалване, решението на първата инстанция е валидно, т.е. формулярът, който е в папката, която стискам, е невалиден за този период. Но докато стигна до вратата, където трябва да подам документите си, най-висшата инстанция вече може и да е излязла с решение по въпроса. Ако тя се произнесе в полза на опашкарското сдружение, всичко става безсмислено. Ние не бихме могли да започнем процеса на изваждане на нов формуляр № 8 от новата институция и по новия административен ред, защото сме притиснати от крайния срок, който е формулиран от Наредбата, в която е формулиран и формуляр № 8.
Ако обаче най-висшата инстанция отхвърли жалбата на опашкарите, то всичко се нарежда по мед и масло. И като си помислиш само, че въпросната опашкарска организация е завела това дело в интерес на опашкарите!?
Челото ми се беше набърчило от напрежение, докато зад него преминаваха изредените по-горе срокове, хипотези, формуляри, наредби и инстанции. Хората зад мен бяха притихнали и с широко отворени очи и с наострени уши продължаваха да очакват да им кажа нещо. Разбирах, че те искат да им кажа нещо кратко и еднозначно — по-добре добро, но в краен случай биха приели и лошото. Аз обаче нямах конкретен отговор.
Разказах им всичко това, което премина през главата ми. Част от тях си тръгнаха от опашката, махайки отегчено с ръка, още преди да съм стигнал до средата на изказването си. Други се пулеха и се опитваха да следят мисълта ми. При някои се получаваше, при други — не особено. Когато свърших, всички, които останаха на опашката, мълчаха и бавно предъвкваха правната материя, с която ги бях залял.
Докато те асимилираха това, което им казах, в главата ми се роди идея. Тя произтичаше от факта, че всичко е въпрос на време. Ако се реализираха онези хипотези, в които се потвърждава валидността на сегашния формуляр, всичко завършваше добре. Но ако станеха факт хипотезите, според които формулярът става нищожен, ще ни трябва време да си извадим нов формуляр по новия административен ред. А това време беше строго ограничено от срока в Наредбата. Следователно трябваше да променим този срок. Казах го на онези, които все пак бяха останали на опашката, и заедно взехме решение. Хората от нашата опашка ще регистрират ново опашкарско сдружение, което да подаде иск в съда за отмяна или промяна на крайния срок, записан в Наредбата.
Създадохме новото опашкарско сдружение. Регистрирахме го в съда и заведохте дело за промяна на Наредбата. После зачакахме. Докато чакахме, обсъждахме възможния развой на делото. Всъщност, имаше няколко възможни хипотези…