— Лявата ръка — казва Азиз.
Буквално подскачам — на лявата си ръка Хасан има само четири пръста! Азиз продължава:
— Два месеца по-късно направихме втори опит, като взехме всички възможни предпазни мерки. Разгледайте снимка номер шест от юли…
Този път потръпвам от ужас — след кутрето са отрязали първите две стави на безименния и на средния пръст.
— И ни предупредиха, че следващия път той ще остане просто без ръка.
Принцът безрадостно се усмихва:
— Господин Цимбали, изпитвам към Хасан не само най-искрени приятелски чувства, но и особено силна привързаност. И не искам да го накълцат на парчета. Предложих огромна сума за освобождаването му, но ония не си направиха труда дори да ми отговорят. Не знам чий заложник е, както и не знам защо и за колко време. Но държа да го запазя жив. И ви предупреждавам: направите ли нещо, независимо какво, което би застрашило живота му, няма да имам повече никакви основания да изпитвам към вас симпатията, която ми вдъхвате.
Той ме гледа втренчено и аз тозчас си спомням, че се намирам в една изгубена сред пясъците столица, където с превелико удоволствие раздават правосъдието с брадва.
Въпреки това правя последен опит. Твърдо съм убеден, че по един или друг начин Хасан си е послужил с писмото от Вадуц, за да ни предупреди, да ни предостави нова следа, различна от досегашната. За мен е очевидно, че шейсетте и една хиляди долара нямат нищо общо с двестате хиляди, превеждани всеки месец в качеството на откуп. Това са две отделни операции…
— Хасан е успял да устрои клопка на похитителите си. И двамата знаем колко е хитър. Не отговорим ли на призива му, ще го осъдим окончателно на смърт.
А сам аз не съм в състояние да се преборя с швейцарската система. Но ако той, един саудитски принц, способен да си осигури подкрепата на правителството в Риад, се съгласи да поиска сътрудничеството на швейцарските власти по дипломатически път, то тогава швейцарците…
Но напразно си хабя думите. Азиз се изправя.
— Губите си времето, господин Цимбали.
Изигравам последния си коз:
— А ако дешифрирам съобщението на Хасан? Ако успея да разбера какво се опитва да ни каже?
— Прочетох писмото, което ми показахте. Не мисля, че то съдържа нещо повече от едно най-обикновено нареждане за трансфер.
Можех веднага да напусна Риад. Но оставам, отказвайки да призная поражението си. Секретарите на принца са ми запазили апартамент в „Риад Интерконтинентал“, където гъмжи от чуждестранни делегации, дошли да изпросят някой и друг петродолар. Телефонирам на Марк в Париж. Нищо ново. Поне що се отнася до Хасан.
— За сметка на това Джо Лупино се обади два пъти. Става дума за някакъв хотел в Атлантик Сити. Джо настоява за бързо решение. Франц, не съм в течение на случая. Да не си решил да купуваш хотел?
По дяволите Лупино и Атлантик Сити! Изобщо не ми е до това…
— Франц, Джо ужасно настоява…
Долавям в тона на Марк Лаватер лека нотка на яд. Той е безспорно човекът, на когото се доверявам най-много на света, а ето че все още не съм му казал нищо за плановете си за казиното. Но нещата се развиха толкова бързо…
— Ще ти обясня, Марк. Но по-късно.
Той затваря първи и разбирам, че се чувства засегнат.
Толкоз по-зле, ще му мине! Отново се втренчвам във фотокопието, направено във Вадуц. Това започва да ми намирисва на фиксидея: Please transfer spot value… Усещам, че ме хващат лудите, и то до такава степен, че ако се обаждам на Розен, то е по-скоро, за да избия от главата си натрапчивите мисли, отколкото от необходимост.
— Джими, става дума за онази история с казиното. Джо Лупино твърди, че е намерил нещо интересно в Атлантик Сити. Осведомете се по въпроса, но без той да знае. Искам да направите проучване независимо от работата на Лупино и на когото и да било другиго.
Той се съгласява без коментари и заявява, че веднага се захваща за работа. Всичко щяло да бъде готово до две седмици. Не по-рано, иначе нямало да бъде сериозно.
Едва сме затворили телефона и аз поръчвам нов разговор. Този път с Ванденберг, на когото нареждам да ми изготви досие върху Атлантик Сити.
— Разполагате с две седмици — уведомявам го.
Искам за трети път връзка. Гласът на Лупино издава нетърпение, ако не и нервност.
— За Бога, Франц, къде си?
В Риад е вече нощ. Саудитска Арабия изобщо не я е грика за часовите пояси — тук сверяват часовника си по изгрева и залеза на слънцето.
— Къде си, Франц?
— На гърба на една камила. Джо, затвори си за малко устата, ако обичаш. Добре, кълнеш ми се, че сделката в Атлантик Сити била фантастична, тъй че дадено — ще се пробвам. Но те моля, без нерви. Виж се с твоите продавачи и им поискай от мое име едномесечна опция3.
3
Период, през който срещу внесена от даден купувач парична гаранция продавачът се ангажира да не продава на други купувачи. Ако след изтичането на опцията купувачът се откаже от покупката, той губи гаранцията си. — Б. пр.