Това ми напомня нещо. Англичанина се усмихва.
— Именно през октомври 74-а Баумер изчезва, за да се появи след това в Насау. На 14 октомври 74-а Валхер на свой ред заминава за Насау, за да се опита, както сам твърди, да вразуми Баумер. Според мен той се е възползвал от това пътуване, за да си открие шифрована сметка. Валхер е банкер, а нито един банкер не би оставил два милиона долара да спят по сметка, без да се опита да ги умножи. Освен ако няма основателни причини за това.
— Кога се е провел разговора между Валхер и неговия банкер от Насау?
— На 2 април.
Сиреч в събота, един ден след като подписах договора за преотстъпването на четирийсетте и девет процента. Съвпаденията започват да стават повече от очевадни.
— Друго нещо — продължава Англичанина. — Съвсем случайно се оказа, че личният телефон на Валхер се подслушва. На 30 март вечерта Валхер получава много интересно телефонно съобщение. И много лаконично. Ето буквалният препис от него: „Ерни? Обажда се Ейби. Исках просто да ти съобщя, че всичко е уредено. Доскоро.“ Веднага се заехме със задачата да установим кой би могъл да бъде този тъй немногословен Ейби. Наложи се да преровим картотеката си и да се върнем с цял месец назад — на 12 април Валхер е вечерял с някой си Ейби Уейсман. Това име говори ли ви нещо, господин Цимбали?
Кимвам утвърдително. И още как! Англичанина и екипът му ни бяха предоставили вече солидна предварителна информация. Сега за мен е съвършено ясно, че Валхер е бил съучастник на Калтани в отвличането на Карл-Густав. И това не е единственото заключение, до което стигам: изплащайки двайсет и пет милиона долара на братята Калтани, аз неволно бях ощетил законните наследници на вуйчо Карл-Густав — сестрите Мозер. И следователно Хайди. Която, както и сестрите ѝ, отсега-нататък има пълното основание да даде всички ни под съд! Накъдето и да се обърна, навсякъде съм се насадил не на пачи, а направо на щраусови яйца! Ама че бъркотия!
Марк отсъства три седмици. Вярно, от време на време ми телефонира, за да ме държи в течение на действията си първо от Лондон, после от Париж. След това — мълчание, както и се бяхме договорили. От предпазливост.
Връща се в Ню Йорк на 20 април. Достатъчен е един поглед, за да разбера, че резултатите са налице. Той изчаква да останем сами в колата, с която се прибираме от летище „Кенеди“ (самият аз пристигам от Европа). Това, което има да ми казва, се съдържа в малко думи, но затова пък точно онези, които очаквах: — Олифан превежда пари в Южна Африка от години. До момента общата сума възлиза на около четиринайсет милиона долара. Процедурата по прехвърлянето е изключително сложна. Всичко е организирано така, че да остане в пълна тайна. Франц, покрай теб привикнах да използвам някои доста впечатляващи акробатични номера при прехвърлянето на капитали, а и навремето, когато храбро отстоявах интересите на френското министерство на финансите, им се нагледах достатъчно. Но досега не се бях сблъсквал с подобно нещо. А за да разберем колко от тези четиринайсет милиона принадлежат действително на Олифан и колко си е докарал на гърба на Калтани, биха ни трябвали години. И съдействието на самите Калтани, разбира се.
— Важното е, че вече разполагам със средство за натиск върху Олифан.
— Да, така е. Донесох и няколко категорично уличаващи го документи. Балтазар изплю всичко, което знаеше, и вече ни мрази до дъното на душата си — теб, Турчина и мен.
— Ролята на Корбер?
— Именно той се грижи за интересите на Олифан. Двамата са съдружници в доста фирми, които официално се водят на името на Корбер. Ако съобщиш на Калтани и една десета от това, което научих, можеш да смяташ Олифан за покойник. Държиш го в ръцете си.
Треперя от възбуда до такава степен, че предпочитам да отбия и да спра на аварийното платно. В състоянието, в което се намирам, като нищо бих могъл да предизвикам верижна катастрофа. А и без това си имам предостатъчно неприятности. Но няма съмнение, че един от главните механизми, който ще задейства моята машинация, е вече налице. Марк пита:
— А ти докъде я докара с твоите изпълнения?
Това, което той нарича изпълнения, а аз — подготовка, върви по план. Запознавам го накратко с положението на нещата. Споглеждаме се, докато колата се тресе от въздушните завихряния, предизвикани от префучаващите покрай нас автомобили. Пазя много ясен спомен за първата ми среща с Лаватер — беше през лятото, през юли 70-а, доколкото си спомням. Чухме се по телефона и аз, без никога да съм го виждал, му определих среща на площад „Трокадеро“ в Париж. Самият аз пристигах от Кения, надут като хлапак — какъвто и бях всъщност — от първите си успехи. Оттогава Марк Лаватер е бил винаги до мен. Той се усмихва.