— Излишно е да се правим на интересни. Доколкото разбирам, всичко е готово. Искрено казано, не вярвах, че ще се получи. Но фактът си е факт. Кога ще влезеш в контакт с Олифан, за да му сервираш новината?
— Ще изчакам до последния момент. Не искам да му оставя време да се опомни.
„Белият слон“ отваря вратите си на 4 юни. И още от първите дни успехът е потресаващ. За него спомагат доста фактори, като се започне от самия пожар и се стигне до многократните ми появи на телевизионния екран, придружени с разказа за драматичните моменти, които изживях заедно с Марк-Андреа и Хайди. На 15 юни самият Хенри Чанс благоволява да се съгласи, че казиното, което ръководи, е на път да бие всички рекорди. Създадената от него организационна структура действа безотказно — само в Ню 271 Йорк той открива три представителства, които играят ролята едновременно на банкови филиали и на туристически агенции: достатъчно е всеки потенциален клиент да депозира хиляда долара (вземани тутакси на отчет от компютърния терминал), за да бъде кредитиран в равностойността им в жетони на Слона, намиращи се на негово разположение в Атлантик Сити, като при това му се предлагат безплатно пътуване, храна и напитки. При депозит от десет и над десет хиляди долара, играчът не плаща и хотел. Подобни представителства биват открити във всички по-значителни американски градове, както и в Монреал (с тенденция към разширяване на мрежата във всички големи световни столици).
Остава прословутата картотека на Чанс, в която той вписва може би от двайсет и пет години насам имената на всички играчи на едро от двете полукълба: „Господин Цимбали, самият аз ще ви гарантирам крайния успех в деня, в който видя тези играчи в моето казино.“ За въпросните V.I.P. клиенти той е съставил отделен план — те биха могли да се настанят било в един от апартаментите на Слона, било в някой от пищните хотели в Манхатън, като във втория случай е предвидено луксозно обзаведени хеликоптери да осъществяват совалката между Пето Авеню и Boardwalk в Сити. Дори нещо повече — всяка петъчна вечер играчите от Запада ще имат на свое разположение един боинг 747, нает от казиното и носещ емблемата на „Белият слон“, който ще излита от Лос Анджелис… с междинно кацане във Вегас. Върхът!
Имам, разбира се, пълно доверие в професионалната компетентност на Хенри Чанс, но за разлика от Калибан, който изцяло го подкрепя, от време на време се питам дали не бърка, като прилага методи, оказали се досега ефективни единствено във Вегас. Не бърка. И получавам доказателство за това през първите дни на юли. Самолетът на Флинт, с който се връщам от поредното си „дискретно пътуване в рамките на подготовката“, каца възможно най-тайно на летището в Нюарк. Този път отсъствам малко повече от седмица (но за сметка на това забивам последния пирон в скелето на моята измама) и първата ми грижа е да телефонирам на Чанс, за да разбера как вървят нещата. Той отговаря на въпроса ми с въпрос:
— Каква годишна печалба трябваше да носи Слона според предвижданията ви?
— Към осемдесет милиона долара.
— Добавете петдесет процента отгоре. Те са тук.
ТЕ, сиреч играчите на едро. За първи път от наемането си боингът в продължение на две последователни седмици прелита над големите американски прерии буквално претъпкан с клиенти. Сред тях има дори японци и китайци от Хонконг, способни за три дни да се разделят с един милион долара. Без да говорим за няколкото принца от Близкия изток!
Решавам да си дам едноседмична почивка в Сан Франциско. Междувременно Джими Розен ми съобщава, че е успял да стопира процедурата, предприета срещу мен от австрийската държавна администрация, и да издейства от един съдия разрешение, поставящо временно Хайди под мое попечителство. Така че оставам в Калифорния повече от предвиденото. Връщам се в Ню Йорк на 22 юли, тринайсет дни преди договорената за 4 август среща с Калтани, когато трябва да изпълня обещанието си за продажба на последните два процента. Англичанина ме чака в „Пиер“. Той следи Олифан от месеци и ме уверява, че всеки момент мога да го хвана за гушата. Но аз решавам да изчакам още малко. Казвам на Англичанина:
— Идеалният случай би бил да се видя с Олифан на публично място, където срещата ни би минала напълно незабелязано. Не искам да излагам живота му на опасност.
Усмивка.
— Нищо по-лесно от това, господин Цимбали. Отново по щастлива случайност сме в течение на разписанието на нашия човек, който най-редовно го съобщава на секретарката си. Имате ли предпочитания за деня?