— Понеделник 1-ви, вторник 2-и, сряда 3-и.
Тоест три, два, един ден преди да се озова лице в лице с Калтани. И по силата на обстоятелствата три, два, един ден преди началото на онова, което, в интерес на истината, може да бъде наречено по няколко начина: моят дълбоко личен завършек на една операция, която започна на 14 юни 1976 година, когато съобщих на Филип Ванденберг, че искам да си купя казино; моята атака, или още по-точно последната мазка върху моя шедьовър на измамата, над който се трудя вече двайсет и пет седмици.
14 юни 1976 г. — 4 август 1977 г. Точно тези дати биха могли да бъдат изписани върху надгробния ми камък с формата на слон, ако в отбранителния ми план се получи дори и най-малка засечка. Пресметнах: това прави четиристотин деветдесет и шест дни. Англичанина преглежда записките си и отбелязва:
— Според мен най-добре би било това да стане във вторник, 2 август. Както знаете, Олифан е меломан, но той е също и колекционер на съвременна американска живопис. В понеделник, 1 август, в Музея на модерните изкуства се открива изложба, която, ако се съди по предварително установеното му разписание, той възнамерява да посети на следващия ден. Ще бъде там към пет часа.
— Аз също.
— Колко време ви е необходимо да останете насаме с него?
— Най-много четвърт час.
Но срещата ни не продължава дори и толкова. Денят е вторник, 2 август, и часът е почти пет и половина, когато Олифан, предшестван от един от сътрудниците на Англичанина, се появява на четвъртия етаж на „Мома“. Когато ме вижда, той леко повдига вежди, едва ли не развеселен. И това е и ще остане единственият признак за удивлението му.
— Не съм особено изненадан, господин Цимбали. Очаквах нещо подобно.
През следващите четири-пет минути той ме слуша, извил устни в странната си полуусмивка и без нито веднъж да ме прекъсне, докато му обяснявам какво знам за него и какво очаквам от него в замяна на мълчанието ми. И продължава да мълчи дори след като приключвам експозето си. Най-сетне поклаща глава.
— Не знам какво сте подготвили, господин Цимбали, но няма съмнение, че сте поели огромни рискове.
— Това си е моя работа.
За миг се поколебава, после пита:
— И искате също да видите сметката на Ерни Валхер?
— След като веднъж съм започнал, ще карам наред. Остават ви пет секунди, за да вземете решение.
Той прихва да се смее с поглед, обърнат донякъде и към потайните кътчета на собствената му душа, сякаш се присмива на самия себе си — в частност, и на глупостта човешка като цяло.
— Но аз вече съм го взел, господин Цимбали. А вие как мислите? Веднъж вече ви предупредих на 18 септември миналата година, когато бяхте у дома. Пак аз ви казах за Корбер. Подадох ви въжето, за да ме обесите, изчаквайки да видя дали ще проявите достатъчно ловкост, за да го хванете. Необходимо ли е да ви казвам повече? Не знам до каква степен ненавиждате Калтани, но в това отношение не можете да стъпите дори на малкия ми пръст. Разбира се, че приемам всички ваши условия. Колкото до Валхер, нищо по-просто — мога веднага да ви предоставя доказателствата, които ви липсват. Нямам представа как възнамерявате да се разправите с него, но както и да постъпите, знайте, че той напълно ще си го е заслужил — идеята да се елиминира Баумер беше негова.
И ето че изведнъж става необичайно словоохотлив и изпитвам усещането, че е готов да ми разкаже цялата история, от край до край. Но сега не му е нито моментът, нито мястото. Прекъсвам го. Най-лошото, което би могло да се случи четирийсет часа — та дори и по-малко! преди решителната ми среща с братята Калтани, е те да научат за срещата ми с Олифан. Самият той се съгласява с това и пита:
— Какво сте предвидили относно, да я наречем, моята изповед?
Още тази вечер той лично ще я запише на касети. Утре в четири някой от хората на Англичанина ще отиде да ги вземе и ще ги предаде на една рота машинописки, които ще направят препис на записа. В девет и половина Розен и Ванденберг ще бъдат в кабинета му и ще му предадат копия на касетите и на машинописните текстове.
— Ще прослушате касетите, ще изчетете текстовете и ще внесете допълненията и поправките, които моите съветници сметнат за необходими. Ще подпишете текстовете. Официален повод за посещението на Розен и Ванденберг — последно уточняване на документите, които аз и Калтани ще подпишем на следващия ден, 4 август…
Веднага щом Розен и Ванденберг — проверили най-щателно всичко и получили подписаните самопризнания — ми съобщят, че всичко е наред, той, Олифан, е свободен да напусне Съединените щати и да замине закъдето пожелае, например за Южна Африка при приятеля си Корбер. Като се надявам, че Калтани няма да успеят да го открият. Олифан кимва отново с усмивка. Вярно, че има нещо ирландско в очите му — някаква поетична и изпълнена с хумор лудост, граничеща с жестокост.