— И да не присъствам на срещата в четвъртък? Изключено. Първо, защото има голяма вероятност Джос и Лари да заподозрат нещо, установявайки отсъствието ми. Мамя ги повече от петнайсет години и говоря от личен опит, повярвайте ми. Освен това имам и още една причина да остана — искам да разбера какво сте им подготвили. Просто умирам от любопитство. Опитах се да си представя как бих могъл да ви помогна да се измъкнете от капана, в който самият аз допринесох да попаднете. Опитах се да се поставя на мястото на Лаватер, на Лупино, на Ванденберг или на Розен. Какво бих ви посъветвал да предприемете? Така и не стигнах до задоволителен отговор. При все това ми се струва, че вие сте намерили изход от положението. И сега искате да пропусна такова зрелище? Да се лиша от възможността да видя моите скъпи шуреи, тия долни негодници Джос и Лари най-сетне смазани? За нищо на света, господин Цимбали. Всъщност аз се моля за успеха ви.
Малко преди обяд на следващия ден, сряда, 3 август, Ванденберг и Розен пристигат в „Пиер“. Всичко е минало така, както бе предвидено. Предават ми записаната на касети, преписана на машина и подписана „изповед“ на Олифан. Междувременно са прибрали оригинала на сигурно място и носят само едно копие от нея. Нищо не липсва — за първи път имам пред себе си цялата действителна история на „Белият слон“: от първоначалното предложение за закупуването му за един милион долара, направено от Олифан на Баумер и категорично отхвърляно от последния до намесата на Валхер, през отвличането на Баумер (извършено от онзи от наемниците на Калтани, когото наричам Миши очички) и смъртта му (случайна, но безусловно предвидена за по-късен период) до закупуването на хотела от Калтани под прикритието на фиктивно дружество и препродажбата на същия този хотел на лицето Цимбали…
След това идва ред на първите признаци на безпокойство, които проявяват Калтани и Валхер, когато установяват присъствието в моя лагер на малката Хайди Мозер. Тъй като точно появата на Хайди изиграва ролята на детонатор. Розен:
— Франц, Валхер бие тревога по време на първото ви разследване, извършено от Лаватер. Той изпада в паника, когато разбира, че задържате Хайди при себе си и че сте заминали за Австрия, за да се срещнете с останалите сестри Мозер. Валхер нямал представа какво знае Анна, с която Баумер се е срещнал известно време преди да бъде отвлечен. Той и Калтани решили, че се готвите да поемете защитата на Хайди и на сестрите ѝ, разкривайки на полицията цялата машинация. Трябвало е да ви заставят да млъкнете, но от убийството ви нямало да има никаква полза, тъй като предполагали, че доста хора от обкръжението ви са в течение на случая. Не, налагало се на всяка цена да си осигурят съучастничеството ви в измамата…
— И оттук стигаме до пожара.
— Който е бил подготвен от специализиран екип, пристигнал от Чикаго. Двама души, на които, благодарение на Олифан, разполагаме ако не с имената, то поне с координатите, тъй че няма да бъде много трудно да установим самоличността им. Но пожарът е бил изчислен така, че да не ви застраши физически. Искали са да ви поставят в положение, в което да не можете да разкриете истината, без самият вие сериозно да се компрометирате. Което, разбира се, не би им попречило да ви елиминират, в случай че продължите да упорствате.
Вече споменах, че малцина са онези, които са запознати с подробностите около моята Голяма Измама, насрочена за следващия ден, 4 август. Розен, Ванденберг и Лупино не са посветени в тайната, тъй като несъмнено биха се противопоставили на един толкова безразсъден ход. А и, така или иначе, при подготовката му нямах нужда от тях.
Затова и като юристи настояват напълно логично самопризнанията на Олифан да бъдат предадени на полицията. Като същевременно признават, че опашатите лъжи, които двамата с Марк сервирахме на следователите на застрахователната компания, наистина ще ни създадат известим проблеми. Но Ванденберг е намерил разрешение.
— Вашите застрахователи няма да спечелят нищо, ако ви дадат под съд. Ще направя всичко възможно да ги убедя да се съгласят на сделка. Заедно ще заявите, че сте действали съвместно с едничката цел да заложите клопка на Калтани. Със самопризнанията на Олифан…
И започва да излага довод след довод. Слушам го с половин ухо, по-скоро от учтивост. В действителност, с течение на времето и с бавното наближаване на мига, в който ще се изправя отново пред Почтените Бизнесмени, обзелото ме нервно напрежение все повече се изостря. Готвя се за тази битка от двайсет и пет седмици и вече никой не е в състояние да ме накара да се откажа от нея — прекалено късно е. Освен това съм убеден, че моето решение на проблема е най-доброто от всички, които биха могли да ми предложат. И накрая, колкото и странно да звучи, не искам главата на Олифан, независимо каква роля е играл във всичко това. Той ми помогна по свои дълбоко лични съображения. Въпреки всичко продължавам да изпитвам симпатия към него и едновременно е това нещо като състрадание. Достатъчно ми е, че разполагам със самопризнанията му — които ще използвам единствено в случай че утре се проваля — и че съм го неутрализирал, лишавайки Калтани от техния най-лукав и по-опасен дори от самия мен съветник.