… Сцената, която „кинолюбителят“ е заснел, е кратка и продължава не повече от седем-осем секунди. Все едно някой неделен Джон Форд е обходил бавно с обектива си територията на „Белият слон“, снимайки може би без дори да си дава сметка за това. Но въпреки всичко е запечатал завинаги присъствието на петима души в декоративния ров, точно пред авариен изход № 1 на противоатомния модул.
— Разпознавате ли се, господин Цимбали? Разпознавате ли двете деца до вас? А този мъж, който се бори с една дървена греда на десетина метра от вас, е безспорно вашият френски адвокат — тук присъстващият господин Лаватер. И макар пазачът, когото виждаме да се отдалечава вляво, да е заснет в гръб, той е напълно разпознаваем — това несъмнено е Франк Бруно Диндели.
Край на прожекцията. Един от сътрудниците включва осветлението. Яроу се обръща към нас и късогледите му очи тържествуващо проблясват.
— Разполагам и с трето доказателство, господа. Малцина са специалистите, способни да организират с точност до секунда пожар като този в „Белият слон“, и то толкова успешно, че редовите следователи на една застрахователна компания да се заблудят и да стигнат до заключението за злополука…
Толкова са малко, наистина, че по думите на Яроу самоличността им много бързо е била установена. Те са двама, пристигнали специално за случая от Чикаго. Яроу разполага с имената им и с техни снимки. Знае кога Джос Калтани и Ейби Уейсман са се свързали с тях и колко и по какъв начин им е платил Джос Калтани. Налице са неопровержими доказателства под формата на съответните банкови документи. И четвърто, пето, десето… Той изброява толкова доказателства, че би било просто смешно братята Калтани и Уейсман да направят дори опит да отрекат вината си за предизвикването на умишлен палеж и извършването на застрахователна измама…
… Същото важи и за мен и Лаватер. Никакво съмнение и никаква възможност за защита — всички сме виновни. И 286 съучастници. Яроу е стъкмил дори напълно достоверна теза, обясняваща тайното ни съглашателство — бидейки закоравели бандити, всички ние: Джос и Лари Калтани, Ейби Уейсман, Джеймс Монтегю Олифан, Марк Лаватер и моя милост, Франц Цимбали, сме подпалили умишлено „Белият слон“, за да принудим китайците от Макао да се оттеглят от бизнеса.
За него това не подлежи на никакво съмнение.
И има право.
Все още си спомням погледа на Олифан, впил се в очите ми сред настъпилото пълно мълчание. Поглед, който — доколкото успявам да го разчета — ми задава двоен въпрос: „За Бога, Цимбали, как, по дяволите, го направихте и какво целите с това?“
26
Тук са необходими няколко пояснения.
Идеята за филма, заснет уж от кинолюбител, е моя. Когато я изложих на Ли и Лиу, те мигом избухнаха в обичайния си неприличен смях. Като бивши специалисти по-специални ефекти в Хонконг, работили за преливащите от хемоглобин кунфу-филми, за тях нямаше нищо по-лесно. Възстановяването на декора не представляваше проблем — той бе все така налице и ние най-грижливо го натъкмихме точно такъв, какъвто бе и на 27 февруари. Колкото до актьорите — също никакъв проблем: Марк Лаватер, Марк-Андреа, Хайди и самият аз просто изиграхме собствените си роли (и голям смях падна). Що се отнася до фалшивия Диндели, седмият пазач (когото, признавам, не бях забелязал във филма на С.В.З.), неговата роля пое един актьор от Лос Анджелис, заснет в гръб.
Та ето как създадохме първото доказателство.
За установяването на самоличността на „специалистите от Чикаго“ използвахме самопризнанията на Олифан. Най-трудното беше да съобщим имената им на Яроу, без той да узнае откъде идва информацията. По липса на друга възможност, прибягнахме до традиционния „информатор“ друг актьор, на когото самият Яроу плати.
За сметка на това обаче нямам никакво отношение към третото доказателство, представено от Яроу — заслугата за откриването на Диндели във филма на С.В.З. е изцяло негова. И въпреки че малко му помогнах, не мога да не призная, че той безпогрешно проведе разследването си. Благодарение на което на 4 август има пълно основание да тикне всички ни в затвора — двамата Калтани, Уейсман, Марк, Олифан и самия мен.