Защо му помогнах? Яроу сам отговаря на този въпрос:
— Преди да взема думата, накарах Хенри Чанс да излезе.
Съвсем умишлено. Той няма никакво отношение към цялата тази история, репутацията му не подлежи на никакво съмнение и нашето разследване доказа, че тази репутация е напълно заслужена. Но някой от вас (в чест на потресаващата си интелигентност с гордост отбелязвам, че той гледа точно мен) може би са разбрали каква беше целта ми. Ситуацията е ясна — ако това досие беше стигнало до полицията, щях да имам превеликото удоволствие да видя всички ви зад решетките. Всъщност, ако моите работодатели ми бяха предоставили право на избор, щях да дойда с цял батальон полицаи. И съответно със заповеди за задържане. Само че получих други нареждания и ги изпълнявам…
Но видимо неохотно.
И продължава. Да минем към подробностите, както казва самият той: предлага ни сделка от името на Getchell & Harkin, която е прибягнала до услугите му. Или се съгласяваме, или отиваме на кино. Ние (братята Калтани и аз) сме прибрали с измама сто и петдесет милиона долара.
Които трябва да върнем. Но това е най-малкото — ще трябва също да платим лихва. От десет процента. Тоест петнайсет милиона отгоре…
Освен това…
Тънките устни на Яроу се извиват в садистичната полуусмивка на преподавател по математика, заставящ най-големия мързел в класа да реши уравнение от трета степен.
— Освен това ще ви се наложи, естествено, да платите и глоба в размер на седемдесет и пет милиона долара. Или общо двеста и трийсет милиона долара. Можете да разпределите дълга помежду си както намерите за добре.
Сътрудниците му са прибрали апаратурата си и излизат.
Яроу на свой ред взема дипломатическото си куфарче.
— Двеста и трийсет милиона, господа. Днес е четвъртък, 4 август. Ще ви чакам в нашата агенция в Нюарк в понеделник, 8 август, от десет без петнайсет до десет. Най-късно в десет, било заедно или поотделно, вие трябва да представите джиросани чекове за споменатата сума. Ако закъснеете дори и една минута, независимо по какви причини, няма да ме намерите — точно в десет напускам кабинета си и незабавно подавам жалбата.
Той щраква металните ключалки на куфарчето си и излиза.
Финал, достоен за Шекспир, Бога ми!
Ролята ми изисква да побеснея от гняв. И аз побеснявам. Обяснявам на Калтани какво мисля за тях. Какво се оказва? Че не са способни да организират дори един пожар като хората, без да оставят следи от ужасното си престъпление! Кой е използвал Диндели? Кой е наел двамата така наречени специалисти от Чикаго? Да не би аз? И кой е допуснал разпространението на филма, част от който Яроу току-що ни показа? Нима са си въобразявали, че ще повярвам на скърпената с бели конци история с кинолюбителя? Филмът на Яроу е същият, който те, Калтани, ми прожектираха в Харисън! Да, същият! Никак не ми е трудно да симулирам почти истеричен гняв — наистина ненавиждам тези бандити. Та нали те се опитаха да ме измамят и може би са успели да го направят, въвличайки ме в авантюра, която все още има шансове да ме вкара в затвора. И въпреки усилията на Марк, който се опитва да ме успокои (както се бяхме и договорили), аз губя самообладание.
— Слушайте, Калтани, и вие също, Олифан! Какво смятате, че съм правил, след като ми показахте вашето компрометиращо ме досие? Потърсих начини, за да се защитя. И ги намерих. Може би недостатъчно, за да ви принудя да ме оставите на мира, но затова пък предостатъчно, за да ви унищожа ведно със себе си, когато му дойде времето. Аз също съставих досиета. И ви предупреждавам: ще платите тези двеста и трийсет милиона на Яроу и ще ги платите до последния цент, иначе ще вдигна всичко във въздуха и първи ще отида при ченгетата. И ченгетата ще дойдат, за да си побъбрят с вас не само за умишлено предизвикания пожар, но и за шантажа ви срещу мен, и за аферата Баумер, за цялата афера Баумер, а да не говорим за данъчните измами в кръчмите ви! Отвличане и данъчна измама — бъдете сигурни, че федералната полиция моментално ще ви хване за гушата! Тук ме молят — все така в съответствие със сценария, разработен от мен, Олифан и Лаватер — да се успокоя, да се опитаме да си поговорим, без да изнервям обстановката. Положението е изключително сериозно и всички искат да намерят изход от него…
Да поговорим за парите, например. Яроу иска от нас двеста и трийсет милиона. Олифан предлага сумата да се изплати на основата на принципа на пропорционалността в зависимост от дяловото ни участие в „Белият слон“ — петдесет и един за Калтани и четирийсет и девет за мен. Или съответно сто и шестнайсет милиона и сто и петдесет хиляди и сто и тринайсет милиона и осемстотин и петдесет хиляди. Отново надавам вой: кой подпали казиното, кой забърка цялата тази каша? Калтани! Тогава те да плащат!