Знам всичко за швейцарската групировка. И това е напълно обяснимо, тъй като неин основател съм аз. Можете да ми викате Татко.
Швейцарската групировка се появи на пазара през април. Тя бе един от първите механизми, които създадох в рамките на подготовката на моята антикалтанова измама. Седалището ѝ е в Цюрих. Тя представлява много големи финансови интереси и действа чрез двама официални пълномощници — американецът Пол Хазърд14 и италианецът Адриано Лета. Според твърденията на Хазърд и Лета клиентите им желаят да пласират капиталите си на северноамериканския пазар. С посредничеството на Олифан те успяват да се срещнат с Джос Калтани и му правят оферта за покупка на казиното в Атлантик Сити, намиращо се в съседство със Слона. Калтани отказва. Както и се очакваше. Но това не обезкуражава посланиците на швейцарските финанси и те подновяват офертата си още два-три пъти. Адриано Лета е отчайващо зле с английския, но за сметка на това говори италиански и дори сицилиански диалект. Той прави всичко възможно, за да установи лични отношения с двамата Калтани и успява — поканен е на вечеря във фамилията. Споделя с братята спагетите на вечното приятелство и заминава обратно за Рим (това става някъде около 20 юли), изказвайки за пореден път съжаление, че Калтани са отклонили предложението на клиентите му, като не пропуска да подхвърли, че все пак човек никога не знае и че ако някой ден…
Капанът е заложен.
И Калтани нямат друг избор, освен да се хвърлят презглава в него. Подтиквани от липсата на време и преди всичко от буквално развилнелия се Олифан, те се обаждат на Лета в Рим. Часът е десет вечерта в Ню Йорк в четвъртък, 4-и, и следователно пет сутринта в петък, 5-и, в Рим. Братята уведомяват Адриано, че са решили да приемат офертата му, но подчертават, че въпросът не търпи нито минута отлагане. Упълномощен ли е незабавно да започне преговори? Може ли веднага да вземе самолета за Щатите? Както винаги, Адриано най-добросъвестно следва указанията ми започва, естествено, да се опъва, заявява, че му е почти невъзможно да сключи сделка в такъв смехотворно кратък срок и накрая отстъпва пред молбите на почти обезумелите от страх итало-американци. В шест и петдесет сутринта (в Рим) той скача в първия самолет за Париж, който пристига точно навреме, за да може да се прехвърли в конкорда на „Ер Франс“. Пристига в Ню Йорк в шест и трийсет и пет сутринта (източно-американско време) и преговорите започват на мига…
… Преговори, по време на които Калтани стигат дотам, че предлагат на Адриано подкуп от един милион долара, за да убеди клиентите си да сключат сделката, и то да я сключат още същия ден! Подкуп, който Адриано приема (той ще ми го предаде до цент, а аз ще му изплатя обичайната комисиона от десет процента, така де) и който го стимулира да започне наистина да убеждава своите „швейцарски клиенти“. Той води безкрайни телефонни разговори с Цюрих и излага довод след довод, при това в присъствието на Калтани, които не могат да си намерят място от притеснение.
(Между впрочем, редно е да отбележим, че „швейцарецът“ на когото се обажда, е не друг, а Канат, най-близкият сътрудник на Лаватер, който се е обзавел за случая с възхитителен германски акцент.)
Най-сетне Адриано затваря телефона и се усмихва на Калтани. „Готово, съгласни са.“ Часът е десет без петнайсет сутринта в Ню Йорк и следователно петнайсет и четирийсет и пет в Европа. Лета съобщава на Калтани условията, при които ще се сключи сделката: швейцарската групировка откупува за четирийсет милиона долара дяловете на Калтани в „Белият слон“ и за още осемдесет милиона дяловете 294 им в съседното казино. Общо сто и двайсет милиона. Освен това швейцарците поемат ипотеките на двете казина (върху петдесет и един процента в случая на „Белият слон“).
Въпросните сто и двайсет милиона ще бъдат изплатени под формата на джиросан чек в девет и половина сутринта на 8 август, понеделник. „Не мога да направя нищо повече обяснява Адриано. — Ще подпишем договорите тогава.“ Едва след нов, изключително разгорещен спор, Калтани успяват да склонят Адриано да измести с един час напред сключването на сделката и, съответно, връчването на чека. Нетърпението на Калтани е лесно обяснимо, особено ако си припомним, че те трябва да се явят пред Яроу в Нюарк, на другия бряг на Хъдзън, ПРЕДИ десет. (А в понеделник Адриано НАРОЧНО ще задържа топката, докарвайки Калтани едва ли не до лудост и принуждавайки ги да пресекат Хъдзън с почти светлинна скорост, гонени от паническия страх да не вържат тенекия на Яроу.) Човек си отмъщава както може.
Какво продават Калтани, за да се сдобият с тези сто и двайсет милиона? Първо, собственото си казино. Те са инвестирали в него осемдесет и пет милиона долара и са теглили заем от триста и двайсет милиона. Швейцарската групировка им изплаща осемдесет милиона и поема ипотеката. Загуба за Калтани — пет милиона (плюс милиона за подкуп). Но на практика те губят значително повече, тъй като препродават за по-малко от реалната цена едно създадено от тях предприятие, което за четири месеца (казиното на Калтани е открито два месеца преди „Белият слон“) донася солидна печалба и което в действителност струва двайсет процента повече от първоначално вложените капитали. Оттук може да се пресметне, че лишавайки се от възможността да спечелят двайсет процента върху четиристотин и петдесет милиона, те губят около деветдесет милиона.