Знам, че става бързо и лесно, защото Азиз го прави. И то за нула време. Едва-що замлъквам и той се свързва със своя братовчед, министър-председателя, който се обажда на своя братовчед, министъра на външните работи, който на свой ред вдига телефона и се обажда на един техен общ втори братовчед, който е посланик в Швейцария. И който още сутринта на 29 юни информира швейцарското правителство, че е извършено престъпление от общ характер, и по-конкретно отвличане, чиято жертва е най-добрият съветник на един член на кралската фамилия, и предоставя като доказателство исканията за изплащане на откуп и резултатите от проведените от саудитската, египетската и други полиции разследвания през януари 75-а и през следващите месеци. В резултат на което от правителство на правителство и от полиция на полиция се стига до заключението, че се налага банковата тайна да бъде действително нарушена. Но внимание: само колкото е необходимо и нищо повече! Така че към два следобед на 29 юни, или някъде около обяд швейцарско време, Англичанина ми се обажда от Цюрих и флегматично ме уведомява:
— Разполагаме със следа. Или поне с началото на следа.
Човекът, който е открил шифрованата сметка в Цюрих, се казва Белкасем. Дал е адрес в Лондон. Проверихме — адресът е фалшив.
— Знае ли се какво ще стане с шейсетте и една хиляди долара?
— Те трябва да бъдат преведени днес в Люксембург. Швейцарската полиция си има собствена финансова комисия, така че ще можем да ги проследим. Независимо къде ще бъдат преведени.
Англичанина е настроен оптимистично. Аз също, но само на моменти. Все още съм в Риад, преди всичко, защото Азиз ме покани — този път в качеството ми на негов личен гост. При все това поканата е малко обезпокояваща — очевидно съм предварително нарочен като виновен за онова, което ще се случи с Хасан Фезали. И това логично ме навежда на мисълта за крехкостта на дедукциите ми — ами ако греша? Ако чисто и просто съм подценил хитростта и издръжливостта на моя стар приятел? На снимките, които ми показаха, той изглежда силно белязан от пленничеството си. Главният довод, на който се позовах, за да накарам Азиз да пристъпи към действие и да поиска намесата на правителството си пред швейцарските власти, е следният: убеден съм, че Хасан е успял да подкупи някой от пазачите си, предлагайки му повече от шейсет хиляди долара (истинско състояние в Йемен) без знанието на останалите похитители.
Но ако бъркам и действията ми изложат на опасност живота на Фезали, светът със сигурност ще се окаже тесен, за да се спася от гнева на Азиз.
Междувременно Лупино отново се обажда: готово — получил е опцията, която исках за хотела в Атлантик Сити.
— Но срещу двеста и петдесет хиляди долара и само за три седмици, Франц. Не можах да изкрънкам нищо повече. Разполагаш със срок до 21 юли, когато трябва да вземеш окончателно решение.
Другояче казано, ако до тази дата не потвърдя покупката на хотела — който изобщо не съм виждал, мътните го взели! ще загубя четвърт милион долара.
— Колкото до цената — додава Джо, — продавачите продължават да настояват за трийсет милиона. Но мисля, че ще можем да се преборим за по-малко. Да речем, за двайсет и седем-двайсет и осем.
— Ще видим.
Същия ден, сиреч пак на 29 юни, Лаватер на свой ред ми се обажда. Уведомявам го, че най-сетне съм успял да накарам Азиз да се задейства. Той моментално засича слабото място в позициите ми:
— Ако намесата ти докара допълнителни неприятности на Хасан, Азиз наистина ще ти вдигне мерника.
— Благодаря за успокоението.
— Трябваше да оставиш грижата за това на полицията, фактът, че си поверил случая изцяло на Англичанина, увеличава значително рисковете, които поемаш.
— Имам повече доверие в Англичанина, отколкото във всички ченгета на света. А и в случай на успех заслугата ми ще бъде двойно по-голяма.
Но това не са единствените причини. В интерес на истината, дори Азиз не знае, че използвам Англичанина. Несъмнено подозира, че съм наел частни детективи, но не знае нищичко за тях. Въздържах се да споделя каквото и да било в това отношение. От предпазливост — не забравям, че вторият опит на саудитците да се доберат до похитителите е завършил с провал, въпреки вземането на „всички възможни предпазни мерки“. Резултат: Хасан се лишава от още два пръста. А ни най-малко не държа да насърчавам касапницата.
И отново на 29 юни Англичанина пределно иносказателно ме информира докъде е стигнал:
— Парите не останаха дори и час в Люксембург. Едно нареждане за трансфер току-що ги препрати в Рим.
И по-точно в една банка, която Англичанина незабавно поставя под наблюдение със съдействието на италианската финансова полиция. Никакъв резултат: изминават два дни, без никой да прояви дори минимален интерес към шейсетте и една хиляди долара. Лично аз съм все още в Риад, където виждам наистина всичко, което си заслужава да се види, като се започне от един бивш вицепрезидент на Щатите, който в буквалния смисъл ходи от врата на врата за сметка на някаква компания, произвеждаща бронирани жилетки, и се стигне до една банка, управлявана и посещавана единствено от жени (доколкото разбрах, Корана нямал нищо против това), в която, миг след като прекрачвам прага ѝ, се сблъсквам с две въоръжени до зъби девойки.