— Така че застрахователната компания, която ще съм купил, ще получи двеста и трийсет милиона долара от вас и от Калтани?
— Именно.
— По сто и петнайсет милиона от всеки?
— Мисля, че ще успея да убедя Калтани да платят сто и трийсет. Все пак те подпалиха казиното ми.
— А вие ще платите сто милиона?
— До цент.
— С които обаче не разполагате.
— Турчина ще откупи дяловете ми в „Белият слон“ за шейсет и пет милиона. Това е реалната им цена.
— Турчина няма толкова пари.
— Ще ги има, когато му ги дадете. В действителност не той, а вие ще откупите моите четирийсет и девет процента от Слона.
— Разбирам. Но ще ви липсват още трийсет и пет милиона? Те откъде ще дойдат?
— Ли и Лиу ще ми ги заемат с петнайсет процента лихва.
Синът на пустинята се подсмихва.
— Винаги съм се чудил как е възможно Поднебесните Ненормалници да ви имат такова доверие. Но явно съм не по-малко луд от тях, като се има предвид, че продължавам да слушам дивотиите ви. И какво още трябва да купя?
— Останалата част от „Белият слон“ от Калтани и изцяло съседното казино, пак от Калтани. Чрез посредничеството на така наречената швейцарска групировка, която ще създадем за случая и за чийто търговски директор ще бъде назначен Адриано Лета.
— Пророкът забранява хазарта.
— Пророкът със сигурност е казал някъде нещичко за Калтани и за съдбата, която трябва да ги сполети, като същевременно безусловно е препоръчал добрите Цимбали да бъдат обезщетявани.
— Не бих се учудил — кимва любимият ми бедуин. — Той е казал много неща.
Но говори като че ли малко разсеяно. И почти виждам поредиците от цифри, които се нижат в мозъчето му на търговец на килими, преквалифицирал се във финансист от най-висша класа. Никога не съм го виждал да си служи с изчислителна машина. Всичко в главата. Която леко накланя настрана.
— И след това да препродам всичко, така ли?
Просто разсъждава на глас. Тогава разбрах, че ще приеме.