Излитаме от Джибути около осем сутринта на 7 юли Адриано Лета (който, освен още куп други езици, говори перфектно арабски), Англичанина, Лоурънс Арабски II, един експерт по парашутизъм и моя милост. На щурвала е любимият ми пилот Флинт, пристигнал специално за случая от Флорида. Самолетът е Дакота-3, нает не без известни затруднения в Адис Абеба. В Етиопия се вихри революция и собственикът на самолета искаше да ми го продаде.
Шестте контейнера ведно с парашутите си са струпани до вратата, през която ще ги експедираме. Между другото, чудя се как ли ще стане това. Преди малко се опитах да повдигна един и не успях дори да го помръдна. Всеки от тях, включително собствено тегло и съдържание, със сигурност тежи някъде между сто и петдесет и сто и осемдесет килограма. Че идеята ми е щура, щура е, в това няма съмнение. Какви ги къдря тук, играейки си на оперетен авантюрист, след като би трябвало да бъда в Париж, в Ню Йорк, в Сен Тропе или в Атлантик Сити, за да огледам стария хотел, който вече ми струва двеста и петдесет хиляди долара? Или най-малкото в Ямайка при сина ми и Сара?
Под нас се източват последните метри на пролива Баб ал-Мандеб и в кристалночистия въздух пред очите ни се просва Блажената Арабия, с други думи — Йемен. Но нека не си правим илюзии: успях да получа без особена мъка разрешение за прелитане над Северен Йемен, който е с прозападна ориентация, но за сметка на това напълно се провалих в Аден, столицата на другия Йемен, където мило ме информираха, че миговете made in USSR с огромно удоволствие ще ме направят на решето в момента, в който се отъркам във въздушното им пространство.
Дакотата пърха мъчително с двеста и петдесет километра в час. Червено море е вече зад нас и насреща ни се гъне все по-внушителен с височината си планински релеф, ФЛИНТ, както винаги, мърмори недоволно. За него картинката е повече от ясна — самолетът не струва пукнат грош, много скоро ще се разбием и във всички случаи няма да можем да преодолеем надхвърлящите три хиляди метра върхове, които препречват пътя ни. Все пак благоволява да ми посочи на картата мястото, където се намираме — на югоизток, на по-малко от сто километра от Сана, а следователно и вече недалеч от нашата цел. Дотам ни остават двайсетина минути полет. Лоурънс Арабски II се настанява в креслото на втория пилот и ни сочи познатите му пътища на керваните и този или онзи водоем, подхранван от някоя wadi, както наричат тук обикновено пресъхналите през по-голямата част от годината потоци и рекички.
— Наближаваме.
Прелитаме над Таиз и високите му плата с шахматната дъска на нивите. Именно тук е била Блажената Арабия на древните, ала днес преобладаващият цвят на тази с всеки изминат век все повече пресъхваща земя е охрата, ФЛИНТ влиза в ляв вираж и под нас отново щръкват кошмарно голите и съвършено безводни планини. При все това на места забелязваме кацнали на някой връх укрепени села, чиито подстъпи са нацвъкани с миниатюрни квадратни нивички. Нарядко се виждат стада кози, но никакъв път. Живо средновековие, както казва Лоурънс Арабски.
Държим курс на север-североизток. Пейзажът става все по-пустинен, отчайващо безводен, нечовешки. Границата на Южен Йемен не е далеч и вдясно от нас се ширва ужасяващата Руб ел-Хали, една от най-пустинните пустини в света.
— Ето го!
Лоурънс Арабски II се привежда напред, треперейки от възбуда и може би и от известна носталгия. Ако се вярва на биографията му, типът е прекарал трийсет години от живота си в тази дива страна. Така или иначе, той ни посочва едно укрепено село, кацнало на главозамайваща височина.
Флинт започва да се спуска и прави първи заход на по-малко и от трийсет метра над някакво подобие на крепостна кула, която стърчи насред селото — квадратна постройка от жълтеникава глина, надупчена със зарешетени и обрамчени с ивица бяла боя прозорчета. От нея изскачат хора и вирват глава към небето.
— Тия копелета като нищо могат да започнат да стрелят! Внимание!
Флинт описва широка дъга и се връща. Втори заход. Прогнозата на Лоурънс Арабски се оказва точна — ония наистина откриват стрелба по нас. Безрезултатно.
— Изкарват автомати и тежки картечници!
Което ще рече, че е време да престанем да си играем на Лили-дава-бонбонче. Експертът по парашутизъм отваря вратата.
— Хайде! — изревава той.
Флинт набира височина и две минути по-късно в йеменското небе се отваря парашутът на първия контейнер. Почти веднага го последват останалите пет. Не вдигаме контейнерите — просто ги изблъскаме през вратата.