Заявявам, че съм съгласен. Стискаме си ръцете. Той и приятелите му яхват мотоциклетите си и се омъгляват в бившите владения на Савската царица. Връщам се при Адриано Лета и дори обезпокоеното му изражение не променя нещата — избухвам в почти истеричен смях.
— Една КАКВО? — ахва Марк Лаватер.
— Една фабрика за производство на плодов сладолед. Това е тяхното условие sine qua non. И я искат там, в селото си, за свое лично ползване. Моите сладоледи много им харесали. Освен тези с лешниците. Предпочитали бадеми.
И наистина не губим нито миг. От Сана Адриано отлита директно за Милано и започва проучвания. Телефонира ми около обяд на 16 юли — готово, намерил е необходимите материали, включително не по-малко необходимия генератор, задвижван с нафта. И още същата вечер един товарен самолет ще излети за Йемен.
— А захаросаните плодове? Бадемите? Не ги е забравил — купил е по един тон. Осведомихме се: за производството на плодов сладолед е необходим първо сладолед (мляко, яйца, захар) и крем шантиѝ. За последния всичко е уредено — Адриано е предвидил два тона и половина, замразен. Idem за млякото (краве), което ще бъде на прах. Захарта не представлява проблем.
— За сметка на това — обяснява Адриано толкова сериозно, че просто се задушавам от смях, — положението с яйцата е доста по-деликатно. Съществуват две възможности: или снабдяваме нашите йеменци с яйца на прах, но вкусът на сладоледа вече няма да бъде същият, или сключваме договор с някоя египетска фирма, която ще доставя всяка седмица в Сана седемдесет дузини почти пресни яйца. Според миланския специалист по плодов сладолед седемдесет дузини е количеството, което ще позволи производството на сладолед за триста и девет души, като дневно на човек ще се падат по две порции.
Буквално плача от смях. Но не и Марк. И му е още по-тъжно поради факта, че го помолих да свърши своя дял от работата.
— В крайна сметка освобождаването на Хасан ще ти даде възможност и ти да си прибереш парите. Така де, имаш ли един милион долара, замразени в Лихтенщайн, или нямаш? Ами тогава се поразмърдай!
Неговата задача е да уреди юридическите формалности по износа. И той е в Сана на 18-и, когато Адриано дебаркира със своя товарен самолет и когато пристигам и самият аз (що се отнася до мен, аз се погрижих за трансфера на петстотин хиляди долара, които преминаха от една от сметките ми на Бахамските острови в една йеменска банка).
И тъй, трябваше да бъдем трима. Само че сме четирима и Марк Лаватер току се озърта слисано към едно дребно брадато човече, облечено от глава до пети в черно, което постоянно придружава Адриано. Той прошепва в ухото ми:
— Какъв е тоя тип? — Че не се ли вижда? Имам. Нещо като мюсюлманско кюре.
— За Бога, какво общо има той с тая ненормална история?
— Именно за Бога, просто нямаш представа колко на място го каза. Да, знам, трябваше да те предупредя по-рано, но всичко стана толкова бързо. Идеята е на нашите приятели от планината — те не искат обикновен сладолед. Необходими са им гаранции от религиозна гледна точка. Накратко, всяка придобивка на Адриано в Милано или другаде, най-незначителният етап от нашата операция, закупуването, превозването, а скоро и инсталирането и предаването на фабриката, бяха и ще бъдат най-добросъвестно контролирани от добрия имам. Наех го лично в околностите на Париж, където си караше курорта, мърморейки по адрес на своя съотечественик, иранския шах.
В резултат на което изобретяваме първия ислямски плодов сладолед, появявал се някога на световния пазар.
Разкритие, което довършва Марк. И има защо.
Като същевременно слага край на пленничеството на Хасан Фезали. Всяка щуротия си има граници. В никакъв случай не бих си позволил да твърдя, че йеменските власти се отнесоха с безразличие към Адриано и неговите покупки, сетне към монтьора, пристигнал от Флоренция, и накрая към имама, очарован от пътешествието, но продължаващ да дудне под нос антимонархически проклятия. В крайна сметка обаче, с помощта на сериозни количества кат (в Йемен въпросните листа започват да се дъвчат всеки ден около обяд и цялата страна изпада в нещо като полулетаргия) нещата се уреждат без особени затруднения.
През целия 19-и хеликоптерът, който се видях принуден да наема, щъка непрекъснато насам-натам. И около четири следобед същия ден „фабриката“ е монтирана — в действителност инсталацията включва едно-единствено помещение и два часа по-късно произвежда първите количества сладолед. Адриано и италианският монтьор незабавно вдигат гълъбите и ме информират за резултатите по радиото. Самият аз се намирам на петдесетина километра оттам, североизточно от Сана, в компанията на моите телохранители, които пристигнаха с камиони и с бузи, издути до пръсване от кат-а. Лично аз използвам втори хеликоптер, на чийто борд оставям четиристотинте и петдесет хиляди долара под охраната на Марк и Англичанина.