— Накрая Олифан. Професионалната му компетентност не подлежи на никакво съмнение. Завършил е блестящо Харвард. Можел е да направи музикална кариера, бидейки много талантлив цигулар. Смятат го за изключително начетен и дори изтънчен. Като изключим това, той е безспорно най-добрият съветник на Калтани, техният Number One в тази област. Братята не предприемат нищо, без да се посъветват с него и той ги представлява във всичко и навсякъде. И не без основание: преди двайсет и две години се оженил за Анжелина Калтани, единствената сестра на Джос и Лари, които всъщност му се падат шуреи.
21 август, десет часът. Намираме се в кабинета на Джими Розен и Олифан ми се усмихва с подчертана симпатия:
— Този път готови ли сте да подпишете?
— Напълно.
Както са готови и договорите, които през последните дни аз и съветниците ми проучихме до запетайка с помощта на силна лупа. По обяд всичко е приключено. Олифан ме атакува отново с предложението си за вечерята, на която иска да ме покани:
— Когато кажете, господин Цимбали.
— Дайте ми една-две седмици и ще ви се обадя.
С присъщата си странна смесица от тъга и ирония той отвръща:
— Така да бъде, предоставям ви трета възможност. За вечерята.
Още същата вечер напускам Ню Йорк. Като се изключат двата нещастни уикенда, които успях да открадна от претоварения си график през последните седмици, на практика не съм виждал сина си и Сара от началото на операцията Фезали. Към Марк-Андреа (той носи малкото име на баща ми и това на Марк Лаватер, който му е кръстник) изпитвам нещо много повече от обич. Обожание! И ми се наложи доста да се самоизтезавам, за да не го докарам в Ню Йорк, за да бъде постоянно с мен. Не го направих поради единствената причина, че това би го принудило било да живее затворен в някоя хотелска стая, било да се прехвърля от самолет на самолет. И именно заради това искам да сложа край на ненормалния начин на живот, който водя, с други думи — напълно да го променя.
— Сара, говоря сериозно. Пускам казиното в действие и приключвам. И всичко, което ще ни остава да правим в бъдеще, е да прескачаме веднъж месечно до Атлантик Сити с един голям куфар, за да прибираме печалбата. Ще ти отпускам по пет долара месечно, за да ги разиграваш на МОИТЕ маси за бакара и независимо дали си обрала, или не банката, докато разговарям със счетоводителите, ще напускаме Атлантик Сити още същия ден. Кълна ти се!
Всеки друг на мястото на Сара Кайл би проявил скептицизъм, би иронизирал или пък реагирал по някакъв екстравагантен начин, като например да избухне в плач или напротив, да започне да се налива с шампанско, за да отпразнува новината. Не и Сара Кайл. Моята любима ирландка се задоволява да ми отправи по характерния си начин един проницателен зелен поглед, леко отмятайки глава назад. Без каквито и да било коментари. Тя притежава несравнимото и същевременно необяснимо свойство да преценява истинската стойност на нещата. Сара ми действа успокояващо. Просто не бих могъл да определя естеството на чувството, което ни свързва (от първия момент на запознанството ни преди шест години в Кения, както и след това, когато се срещнахме отново в Хонконг и в Ямайка). Това е чувство, което надживя както женитбата ми, така и моя развод. Бих могъл да кажа, че става дума за нещо като съучастничество, за безмълвно, основаващо се на един-единствен поглед съучастничество. Понякога имам усещането, че съм напълно прозрачен за нея и че тя със сигурност е единственият човек на света, на когото, Бог знае защо, се чувствам длъжен да давам сметка. Питам я:
— Няма ли да ми кажеш, че си против идеята ми за казиното?
— Знаеш много добре какво мисля по въпроса, приятелче.
— Ела поне да го видиш.
Ще дойде. Обещава. Веднага щом трите или четирите хотела, които управлява, ѝ оставят малко свободно време. И освен това ще доведе Марк-Андреа.
Оставам в Монтего Бей дванайсетина дни — повече, отколкото бях предвидил, но всеки път ми е все по-трудно и по-трудно да се разделям със сина си. При все това на 3 септември заминавам. Посока — Джърси, където все още се намира Хасан Фезали. Синът на пустинята се е окопитил и почти напълно се е възстановил, като се изключи леката сърдечна аритмия, която го спохожда от време на време. Той се подсмихва от шезлонга си:
— Сега пък слонове ли ловим?
Което ще рече, че е в течение на плановете ми в Атлантик Сити, и то без да е напускал „Лонгвил Манър“. И тъй като съм сигурен, че не го е научил от Марк Лаватер, решавам, че информацията е дошла най-вероятно от Азиз. Оттам заключавам, че принцът е идвал в Сен Елие… и че в Риад или в Кайро няколко глави здравата са се разтреперани, когато Негово височество се е заел да уточнява кой е виновен за отвличането на Хасан.