— Колебаех се. Ярдове или метри? В крайна сметка реших да възприема метричната система, която рано или късно ще стане универсална. Отсечката е размерена от едно до двайсет. До пет полегатостта е почти неосезаема. После, от пет до десет, се увеличава, преминавайки в петпроцентов наклон, в десетпроцентов — от десет до петнайсет, и в двайсетпроцентов — от петнайсет до двайсет. След двайсет, разбира се, няма вече нищо. Освен шейсет и пет етажа пустота. Забавна идея, не смятате ли?
Преглъщам.
— Направо да пукнеш от смях. Ваша ли е?
Кимва утвърдително и се усмихва. В мрака ирландските му очи избледняват все повече и повече.
— Лично аз съм се спускал до седемнайсет.
— Световен рекорд, предполагам?
— Да, поне до момента. Много е важно да се отчита вятърът. И дали е мокро и хлъзгаво, естествено. Но рекордите са създадени, за да бъдат подобрявани.
Подсмихвам се. Тоя тип е ненормален.
— Спуснете се поне до десет, господин Цимбали. Рискът е почти нулев.
Това „почти“ определено ме безпокои. Но ето че правя две-три крачки, после още три-четири. Вече съм на ДЕВЕТ. И си мисля: „Цимбали, ти си още по-откачен от него. Какво правиш тук, глупако?“ Приплъзвам внимателно крак напред и стъпвам върху белия кръг на ДЕСЕТ. Усещам, че зад него наклонът се увеличава. Колкото до Олифан, той е на ЧЕТИРИНАЙСЕТ, с ръце в джобовете на сакото си и с развята от вятъра коса.
— Няма ли да дойдете до мен?
— Не и без парашут.
— При все това, доколкото разбрах, умеете да поемате рискове.
В главата ми тревожно започва да припламва червена лампичка.
— Но не и подобни рискове — отговарям.
Очите ми вече напълно са привикнали с тъмнината — различавам ясно цифрата ДВАЙСЕТ, която действително се намира само на няколко сантиметра от ръба. Олифан стои с гръб към мен, все така с ръце в джобовете. Придвижва се с метър напред.
— Да се купува казино е рисковано, господин Цимбали…
Ето че си дойдохме на думата. Олифан изминава още един метър.
— Бих казал, че се равнява на разходка до осемнайсетата маркировка при силен вятър и проливен дъжд…
Мълчание. Най-сетне питам:
— Какво означава това? Предупреждение?
За миг той замръзва неподвижно, но ето че отново тръгва напред, и то все така с ръце в джобовете.
— Олифан, попитах ви нещо.
Той поклаща глава. И продължава напред. Вече се чувам да обяснявам как в резултат на една шантава игричка домакинът ми за вечерта е извършил двестаметров безмоторен полет, преди да се размаже на тротоара…
— Нещо друго, Олифан?
— Много сте ми симпатичен.
Е, аз съм дотук! Обръщам се и предприемам изключително предпазливо отстъпление до момента, в който усещам под краката си солидна и идеално равна повърхност.
Поглеждам назад — Олифан продължава да напредва, задържайки се с пети. Най-сетне спира.
— Осемнайсет и половина, бих рекорда.
— Има ли някаква клопка в сделката с казиното?
— Не, доколкото знам.
Не виждам лицето му, но за сметка на това чувам смеха му.
— При покупката ви именно аз бях посредник между моите клиенти и вас. Нима наистина смятате, че ще ви кажа, ако в сделката има нещо гнило?
Бях приклекнал, тъй като леко ми се бе завил свят. Изправям се.
— Тръгвам си, Олифан. Благодаря за вечерята. И лека нощ.
— Лека нощ.
На долния етаж икономът се появява в мига, в който се спускам по тясното дървено стълбище, и ми подава шлифера. Следвам го през низ от стаи. Сега трапезарията е пуста. Но не и гостната, или една от гостните — госпожа Олифан е тук, пльоснала се е в едно кресло, което смазва с месищата си. Колко ли тежи? Сто и трийсет килограма? В момента омита кутия шоколадови бонбони и гледа към мен.
— Лека нощ, госпожо.
Никакъв отговор.
И тогава буквално си плюя на петите.
Но я по-кротко, Цимбали! Пак си се разбързал. Нека започнем от самото начало.
Част първа
Сладоледите на Имама
1
Впоследствие, когато размислих добре, реших, че за всичко е виновна Сара. (Тя, разбира се, не е на същото мнение.) В крайна сметка идеята за закупуване на хотел, дори нещо повече — на верига хотели, беше нейна.
През пролетта на 76-а от невероятните перипетии покрай спекулациите ми с кафето бяха изминали почти шест месеца. През които си бях дал почивка и се държах почти прилично. Вярно, позволих си няколко незначителни удара, обменяйки един-два милиона долара в злато, в германски марки, в швейцарски франкове, в японски йени и дори в бразилски крузейрос; закупих някоя и друга облигация от Канада и Австралия, но, общо взето, нищо особено. Така де, колкото да поддържам формата, а иначе бях кротък като агънце.