— Много смешно, няма що.
Свивам рамене — ако има нещо на този свят, в което съм абсолютно сигурен, то е, че русото създание не е мое творение. И дума да не става! Обръщам се към момиченцето:
— Как се казваш? Мълчание. Големите сини очи са все така впити в моите.
След английския опитвам на немски, осланяйки се на тиролския ѝ костюм. Получава се. Тя отговаря:
— Хайди.
— Хайди чия?
Девойчето свъсва вежди, накланя прелестната си главица и пита на свой ред:
— Ти ли си наистина господин Франц Цимбали?
— Yavohl! — кимвам. — От плът и кръв.
БАМ! Не успявам дори да помръдна. Тя носи безспорно очарователни сабо, изпъстрени с инкрустирани в дървото розови и сини цветенца, но затова пък дяволски твърди и остри. И ето че върхът на дясното ѝ сабо с неподозирана сила се забива в левия ми глезен. Започвам да подрипвам на един крак, като междувременно с достоен за кенгуру скок избягвам лявото ѝ сабо, което се цели в десния ми глезен. Глупакът Марк се превива от смях. Отдалечавам се на безопасно разстояние и питам Хайди:
— Но защо ме риташ, по дяволите?
— Защото това ми е специалността — отговаря тя със задоволството на човек, изпълнил достойно дълга си. — И защото и четирите сме разорени по твоя вина, мошеник такъв.
Част трета
В която бомбата не знае, че е бомба.
8
— Гладна съм — заявява тя. — Има ли нещо за ядене в тази барака?
Преставам да подскачам на място и предпазливо се изнасям извън обсега на сабото ѝ. Повдигам крачола на панталона си и оглеждам глезена си.
— Дори дупка нямаш — отбелязва тя.
— Вината не е твоя, направи каквото можа.
Зад мен Марк Лаватер продължава тъпо да се кикоти. Хайди вперва в него огромните си сини очища.
— А тоя кой е?
Моментално се възползвам от случая (Марк не разбира нито дума немски):
— Това е човекът, който ме посъветва да ви разоря. Той е виновен за всичко. И дори настояваше да го направя, въпреки че аз не исках.
Тя кимва сериозно, продължавайки да фиксира Лаватер с най-невинно изражение. Сетне пристъпва напред с протегната ръка и с широка усмивка в стил депутат радикал-социалист на предизборна обиколка…
— Виждаш ли — тържествува Марк, — достатъчно е да имаш вид на почтен човек! Децата никога не грешат.
БАМ! И в следващия миг изревава и започва да подскача на свой ред.
— Това ми е специалността — напомня очарована Хайди.
Добре. Дали пък не е време да изясним за какво по-точно става дума? Питам:
— Значи съм те разорил, така ли?
— Да.
— И кого другиго?
— Сестрите ми.
— Колко сестри имаш?
— Три. Гладна съм. Направо умирам от глад.
Вдигам слушалката на стенния телефон в хола:
— Пиле и шунка, става ли?
— Имат ли щрудел?
Превеждам въпроса на етажния рум сървис. Имат — ако не точно щрудел, то нещо подобно. Уведомявам създанието:
— Имат.
— Не искам — врътва глава то. — Попитах просто от любопитство.
— Шунка, пиле и сладкиши — поръчвам аз, затварям и продължавам да разпитвам.
— И как се казват сестрите ти?
— Анна, Кристел и Ерика. Нямам нищо против пилето. Но бих искала също мляко и лед. И един американски хотдог. И американски корнфлейкс. Както и американски сладоледи. Искам от всичко.
Правя поръчката.
— Анна, Кристел и Ерика чии?
— Опитваш се да ме накараш да се раз бъбря, а?
— Ъхъ.
— Няма да стане.
След което ми отправя една подигравателна усмивчица, минава пред мен (отново се измъквам извън обсега ѝ със скок, който би ми докарал олимпийски медал) и предприема обиколка на апартамента, раздавайки поравно любезни gut morgen и ритници на присъстващите, половината от които много скоро започват да подскачат на един крак.
— По дяволите, Франц, откъде се пръкна това чудо? — изпъшква Марк.
— Нямам никаква представа. Казва се Хайди и има три сестри. И аз, както се оказва, съм разорил и четирите. Не знам нищо повече.
Махвам с ръка, за да предваря забележката му, и добавям:
— Да, знам, Марк, може би някой си прави шега с мен, но не е изключено зад това да се крие и нещо друго…
Вдигам отново телефона и разпитвам рецепцията.
Да, действително са забелязали да минава едно странно облечено момиченце, което дори ритнало портиера и момчето, обслужващо асансьора. Колкото до стюардесата…
— Каква стюардеса? Тази, която придружавала момиченцето при влизането му в хотела, която попитала за номера на апартамента ми, която се качила заедно с момиченцето, заявявайки, че искала да ни направи изненада, която току-що си тръгнала и…