Всъщност, след споразумението ми с Балтазар — но такова ли е наистина? — нямам повече работа в Южна Африка. При все това решавам да не поемам риска от незабавно скъсване с Корбер, естеството на чиито връзки с Олифан продължава да бъде загадка за мен. Така че изпивам горчивата чаша до дъно. Африканерът ме завлича в Йоханесбург, откъдето поемаме на запад, към Боф-незнамкаквоси, който, в интерес на истината, ме интересува колкото ланшния сняг. Единственото ми утешение е невероятно красивата природа и Корбер си доставя удоволствието да ме разходи с огромния, луксозно обзаведен хеликоптер, който е превърнал в свой генерален щаб, над Трансваал, над част от провинция Оранж, а след това и над покрайнините на пустинята Калахари. Накрая все пак успяваме да се разделим и след сърцераздирателно прощаване и тържествено обещание от моя страна, че много скоро ще му се обадя (как ли пък не!), от Йоханесбург вземам самолета за Рим. Най-обикновен финт, тъй като, вместо да се прибера в Щатите, на 21 февруари кацам в Бомбай и на 22-и пристигам в Макао. Където най-подробно описвам на прелестната Миранда южноафриканската си одисея, без обаче да я осветлявам за истинската причина за нея. Защо да я занимавам с Олифан и със странните ми подозрения по негов адрес, след като на практика не разполагам с абсолютно никакви доказателства? Излишно е да нервирам моята китайка с нещо, което може да се окаже просто лъжлива тревога. По-добре да изчакам, докато науча повече. От доклада на Балтазар например.
Миранда отчита по достойнство факта, че не възнамерявам да приема предложенията на Корбер, одобрява решението ми и ме информира за задоволството си със сочна целувка — новините от „Белият слон“, които е получила от Калибан, са чудесни.
— Доволна съм от вас, другарю Цимбали.
Толкова по-добре. Защото лично аз вярвам в жълтата опасност.
Макао-Хонконг-Сан ФРАНЦИСКО-Ню Йорк. Пристигам в Лонг Айлънд в петък, 25-и. Точно навреме, за да изпълня обещанието, което дадох в момента на заминаването си преди петнайсет дни на Марк-Андреа и Хайди — да ги заведа да разгледат „Белият слон“. Което правя в неделя, 27-и. Такива дати не се забравят.
19
Хайди казва:
— Ако това е слон, значи аз съм алигатор.
Отдясно Марк-Андреа, отляво тиролката. В средата Цимбали, чиито зъби тракат като кастанети (четирийсет и шест градуса разлика между Кейп и Атлантик Сити). Сара не пожела да ни придружи под предлог, че през годината се е нагледала на хотели и че, така или иначе, ѝ се налага да прескочи до Монтего Бей. Макар че официално е в отпуск, това е по-силно от нея — от време на време се чувства просто длъжна да му хвърли едно око. Марк Лаватер също ни изостави, но значително по-късно, тоест само преди няколко минути. И той, както и ние, е в Атлантик Сити, но е отседнал при Хенри Чанс, на няколко километра от нас. И присъствието му тук ще се окаже от решаващо значение.
Наблюдавам огромното метално скеле. Вярно, че е необходимо доста въображение, за да се различи бъдещото дебелокожо сред целия този хаос. Часът е десет и половина сутринта, а може би и малко повече. Пристигнах от Лонг Айлънд с кола заедно с децата и с Марк, който, както вече споменах, току-що ни напусна. Предишния ден го информирах най-подробно за пътуването си и за срещата си с Балтазар. Общото ни заключение е, че резултатите са по-скоро незначителни и че все още не сме наясно как мога да подобря позициите си в момент, когато съм раздвоен между предчувствието (и убеждението), че съм купил хотел, откраднат с цената на едно отвличане, ако не и на убийство, и задължението на никаква цена да не казвам и да не предприемам каквото и до било. Утехата ми е, че засега Калтани също кротуват. И аз на свой ред съм принуден да следвам примера им, уповавайки се единствено на разследването на Англичанина (което той продължава да води в пълна тайна), или на разкритията на Балтазар в Кейп. Всъщност не помня през това неделно утро на 27 януари 1977 година да съм бил по-изнервен от обичайното или пък да са ме тресли лоши предчувствия; несъмнено съм бил повлиян от жизнерадостта на Хайди и Марк-Андреа, преливаща неизменно от нея в него — тримата пяхме колкото ни глас държи, докато прекосявахме Нюйоркския залив по моста Верзано. Пътуването с кола ми позволява да се уверя в близостта на капиталовложението ми до Ню Йорк. На строителната площадка на „Белият слон“ не се мярка жива душа. Ако все още може да се говори за строителна площадка, разбира се. Отвън казиното изглежда завършено, с изключение на декоративните градини и задната рампа, засега още неоформена и използвана за паркинг на машините. За сметка на това тепърва предстоят почти всички завършителни работи във вътрешността, както в казиното, така и в хотелската част. Официалното откриване е предвидено за 9 април, точно преди Великденската неделя или Easter, както казват тук. В един момент бяхме решили дори да изместим откриването с една седмица напред, но от рекламната агенция, наела се с промоцията, ни заявиха, че това би наложило радикална промяна на плана им за кампанията.