Докато отговарям на въпросите, аз, отново верен на природата си, доукрасявам фактите и се възползвам от случая, за да си направя безплатна реклама, възхвалявайки достойнствата на „Белият слон“ и на хрумналата ми гениална идея да създам първото и единствено в света противоатомно казино. Да, убеден съм, че „Белият слон“ ще бъде много бързо възстановен, че ще стане още по-хубав и че милионите хора, които очакват с нетърпение откриването му, няма да бъдат разочаровани, още повече че дотогава остават най-много един-два месеца. Да, „очарователното момченце, което изобщо не се е уплашило“, е моят син, а „очарователното момиченце“ е приятелка на сина ми…
Двайсетина минути по-късно двамата с Марк разговаряме в колата, паркирана пред кафенето, в което Хайди и Марк-Андреа се тъпчат с всевъзможни вкуснотии.
— Франц, по погледа ти разбрах, че докато те интервюираха, всичко ти стана ясно…
— Да, поне така мисля — застраховката.
— Застраховката. „Белият слон“ е застрахован срещу пожар и ако се установи, че е бил подпален умишлено, по силата на клаузите на договора застрахователите няма да изплатят нито цент. Дори в случай, че ти и децата бяхте загинали овъглени. Това просто щеше да докаже невинността ти или несръчността на подпалвача, но нищо повече. Застраховката нямаше да бъде изплатена.
— Марк, елиминирайки гредите като доказателство и убеждавайки ме да не споменавам за пазача, когото видях на контролния монитор, ти ме въвличаш в застрахователна измама.
— Нямаш избор. Аз също нямах. Така, както бяха поставени, гредите усложняваха още повече положението. А има и друго…
В единайсет и четирийсет — сигурен е в часа и Хенри Чанс, у когото е бил по това време, ще го потвърди — на Лаватер му позвънили по телефона.
— Човекът, който се обади, се представи като шеф на охраната на „Белият слон“ и заяви, че има за задача да ми предаде твое съобщение. Трябваше възможно най-бързо да се присъединя към теб в същото кафене, пред което сме сега. Моментално тръгнах насам и едва-що бях влязъл в бара, когато последва ново телефонно обаждане от същия човек, който каза почти дословно следното: „Току-що в «Белият слон» избухна пожар. Господин Цимбали и двете деца са заседнали в северозападния ъгъл на градината, в един от аварийните изходи на противоатомния модул — тунел № 1. Смятаме, че ще можем да ги измъкнем. Елате бързо.“ И затвори, преди да успея да кажа и дума. Хукнах към казиното и видях първо Марк-Андреа и Хайди, а след това и теб в момента, в който излизахте.
— Но не видя ли пазача? Този, който махна първата греда и който най-вероятно е поставил и останалите?
— Нищо не видях.
— Марк, това е невъзможно! От момента, в който той се отдалечи, и мига, в който се озовах лице в лице с теб, бяха изминали не повече от петнайсет-двайсет секунди.
— За двайсет секунди можеш доста път да изминеш. Не е изключено да се е спотаил зад някой от подпорните стени на рова. Беснея мълчаливо. Марк:
— Не са искали да те убият, Франц. Всичко е било предвидено, до най-малка подробност. Изчакали са ти и децата да влезете в подземната зала. Нямам представа как са запалили огъня…
— Може би в близките минути ще открият, че пожарът е бил предизвикан умишлено и тогава лъжата ми ще се окаже безполезна.
— Ще видим. Не, според мен просто са искали да те заставят да проумееш нещо…
— Да не си пъхам носа в живота на покойния Баумер например.
— Именно. Помисли, погрижиха се дори да ме накарат да дотърча в казиното.
— За да ми попречиш да разкажа на полицията…
— За да ти попреча да извършиш лудост, Франц. Веднага, щом ми каза за пазача и гредите, всичко мина светкавично през главата ми. Действах по интуиция и за нищо не съжалявам. Ако се наложи, пак така бих постъпил. Този пожар ще ти струва десетки милиони, ако не и много повече. Може би сто или двеста милиона. Как ще платиш, ако не си получиш застраховката? Банкерите от Филаделфия веднага ще ти налетят. Вярно, можем да ги убедим да разсрочат падежа с един-два месеца, но никога няма да се съгласят на повече. Ще си имаш проблеми и с китайците, които, застраховка или не, също ще ти потърсят сметка — сам ми го каза. В най-добрия случай ще бъдеш финансов труп. Имаш един-единствен шанс: да подновиш отново работите по Слона с всички възможни средства. Дори и с цената на една застрахователна измама и, повярвай ми, много внимателно меря думите си. В живота си не съм извършил и най-незначителното закононарушение…
— Аз също, по дяволите! — Е, тогава това ще ни е първото. И ако съвестта ти те измъчва толкова, колкото ме измъчва моята, нищо не ти пречи един ден да отидеш при застрахователите си, да им кажеш истината и да им върнеш парите. Но за това имаш нужда от „Белият слон“, от едно непокътнато и обновено казино, което да ти предостави средства, за да докажеш почтеността си. Това е единственият ти шанс, Франц, единственият. В противен случай с теб е свършено!