И дума не може да става да хвърля цялата отговорност за случилото се само върху Марк Лаватер. Безспорно е, че той буквално изтръгна от мен първата ми невярна декларация пред полицията, тоест, че не съм забелязал нищо необичайно. Изживях трудни моменти, почти не бях на себе си и послушно се подчиних на заповедта му да премълча истината, без за момента да разбера мотивите му. Подчиних му се в името на доверието, което имах в него.
Можех, разбира се, да се отметна от тази първа лъжа. Можех да обясня, че съм бил в състояние на шок, травматизиран или нещо от този род и че вече съм си спомнил…
Но не го направих. Нито през следващите часове, нито през следващите дни. Продължих да лъжа. При това с невероятна лекота. Всичко последвало затвърди убеждението ми, че е необходимо да продължа все по-упорито да лъжа. Първо, стойността на щетите: изчислени първоначално на стотина милиона долара, те много бързо бяха преизчислени на сто и петдесет милиона. Откъде щях да ги взема? А и присъствието на децата по време на инцидента също изигра своята роля — кому би минало и през ум, че мога да бъда нещо друго, освен невинна жертва? В крайна сметка нямах избор — наложи се да разказвам историята такава, каквато се бе случила, като чисто и просто елиминирам епизода с подсмихващия се пазач, когото видях на контролния монитор, и забравя дървените греди. Хайди и синът ми не бяха видели нищо и думите им потвърдиха показанията ми пред телевизионните камери и следователно пред десетките милиони зрители на вечерната новинарска емисия. Кой би подложил твърденията ми на съмнение? Дори ми съчувстваха, жалеха ме, пресата посвети цели страници на партията ни на зарове, на уплахата ни, на бягството ни през тунела, докато отровните изпарения ни преследват по петите — всичко това създаде впечатлението за един действително „изживян“ кошмар. Големите невинни очи на двете деца, хуморът и жизнеността на Хайди, по-словоохотлива и остроумна от когато и да било, направиха останалото: от агенцията, ангажирала се с рекламата на „Белият слон“, ми телефонираха, за да ме уведомят, че ефектът от приключението върху общественото мнение надхвърля многократно резултатите от която и да било кампания.
Сара се връща от Монтего Бей на 28-и, понеделник, два дни по-рано от предвиденото. Трепереща от страх и побесняла от гняв.
— Не заради теб, Цимбали, а заради тях, заради децата. Жив да беше изгорял, от това нямаше да ми стане нито по-топло, нито по-студено.
— Уместен израз, Сара.
— Но че въвлече в тъпата авантюра с гадното ти казино Андреа и малката Хайди — виж, това вече не мога да го проумея!
И започват едни злъчни критики, едни обвинителни речи… Накратко, скандал от класа на висотата на изживяния от нея страх. Накрая кипвам на свой ред, но без, разбира се, да ѝ разкрия истината. И може би и заради това, но най-вече заради опасенията ни с Марк, че враговете ни няма да се задоволят само с пожара, решаваме Сара, валкирията и децата да изкарат един отдавна планиран престой в Сан Франциско при Ли и Лиу (свикналият с Ямайка Марк-Андреа понася лошо нюйоркската зима и лекарят ни посъветва да сменим климата). На 1 март Сара заминава с децата, като се договаряме, че при първа възможност ще се присъединя към групата.
И ето че за пореден път събитията започват да се развиват с главозамайваща бързина.
На 2 март, вторник, бивам посетен отново от представителите на генералното консулство. Гледали са телевизия, чели са вестници, разпознали са малката си гражданка и, естествено, се безпокоят. Като цъфват точно в разгара след многочасово съвещание с архитектите и предприемача, които трябва да се заемат с възстановяването на „Белият слон“ — на разговора ми с Калибан. Един напрегнат и хладен Калибан. За него положението е ясно: пожарът, опустошил казиното, ще забави откриването му най-малко с два месеца.
— Които ще бъдат много трудно наваксани, Франц. Миранда е крайно недоволна.
— Да не смяташ, че аз съм на върха на щастието?
— Съгласно клаузите на договора ни за съдружие, ти си отговорен за управлението на казиното. Ти и твоите помощници, сиреч — Хенри Чанс и целият му персонал, включително пазачите, които не са успели да предотвратят пожара.