Спускат завесите на остъклените врати, които гледат към парка, и включват прожекционния апарат. От този момент нататък единствено Калтани ще водят разговора, в който Олифан няма да вземе никакво участие, задоволявайки се да наблюдава сцената като безмълвен зрител, докато зелените му ирландски очи проблясват като светли петна в полумрака. Същото се отнася и за типа с мишите очички — петият човек в стаята.
— Гледайте, Цимбали.
Още от първите кадри разбирам, че операторът е снимал от прозореца на някоя от сградите, намиращи се в съседство с „Белият слон“ (но не и от казиното на Калтани). Снимано е от разстояние, в диагонален ракурс, от горе на долу и с телеобектив. Първо общ план на декоративния ров, където излизат трите аварийни изхода на противоатомния модул; после близък план на всеки от тях, позволяващ много ясно да се различат запънатите в земята дървени греди, които блокират блиндираните капаци.
— Край на първи епизод, господин Цимбали. Ето и вторият.
С главен герой Марк Лаватер, който навлиза тичешком на територията на „Белия слон“ в обратна посока на движението на започналата да се струпва тълпа, включваща въоръжените пазачи на Слона, любопитни минувачи и полицаи. Той се насочва право към декоративния ров. Издърпва първата греда, завлича я настрана, вдига я и с рязко извъртане на цялото тяло я запокитва надалеч. Хуква обратно и повтаря операцията с втората греда.
— Трети епизод, Цимбали. Най-интересният.
На следващите кадри в близък план е заснет изходът на авариен тунел № 1, който бях използвал. Вижда се блиндирания капак, залостен с дървена греда, и веднага след това същият капак (но гредата вече е изчезнала), който започва да се отваря. Марк също е в кадър и макар че стои с гръб към камерата, самоличността му не подлежи на никакво съмнение. Виждат се ръцете ми, които помагат на Марк-Андреа, а после и на Хайди да скочат на земята. Накрая виждам как и самият аз се измъквам от аварийния изход и се обръщам към Марк. Един специалист вероятно би могъл да възстанови първите думи от разговора ни, разчитайки ги по устните ни.
Но филмът изведнъж прекъсва, и то точно в момента, в който несъмнено се каня да спомена на Марк за пазача.
Последният не се появява нито веднъж на екрана. И оттук — така, както е направен монтажът — се налага категоричното заключение, че единствено Лаватер ни се е притекъл на помощ, махнал е трите греди и следователно ни е спасил живота.
Миши очички дръпва завесите и в стаята отново става светло.
— Какво ще кажете, Цимбали?
Гласът на Джос Калтани е мелодичен, леко дрезгав и далеч не неприятен. Търся погледа на Олифан, но адвокатът демонстрира пълно равнодушие.
— Чудесен филм — отговарям. — Особено високо оценявам качеството на монтажа. Големият режисьор е преди всичко голям монтажист. Казал го е Хичкок.
Но не мога безкрайно да се правя на шут. Свивам рамене.
— Така, както са представени нещата, филмът доказва по почти безспорен начин, че някой се е опитал да убие и мен, и децата, които ме придружаваха. И че без навременната намеса на Лаватер, който се е насочил директно към аварийния изход, без да го е грижа за пожара, тримата щяхме да загинем от задушаване.
— Той доказва и още нещо.
— Предвид поведението на Лаватер, който не обръща никакво внимание на пожара, може да се стигне до извода, че той е очаквал този пожар и че двамата с него сме съучастници, борещи се за титлата дипломирани подпалвачи. И това не е всичко.
Успявам да изобразя усмивка, която далеч не е най-лесната в живота ми.
— Филмът доказва още, че двамата с Лаватер сме излъгали полицията, журналистите…
— И застрахователната компания.
Кимвам утвърдително. Следва кратка пауза.
— Последен въпрос, Цимбали (Джос Калтани произнася името ми „Чимбал-ли“, по италиански — вариант, за който досега не се бях сетил). Какво ще стане, ако този филм попадне в ръцете на следователите от вашата застрахователна компания?
— С удоволствие бих пийнал чашка кафе — казвам. — Без мляко, ако обичате. От него пълнея.
Едва доловимо движение с глава и Миши очички се изнася в посока на предполагаемата кухня.