Двайсет и пети, защото до двайсет и четвърти не бях в Съединените щати.
— Двайсет и пети, тоест два дни преди пожара.
— Именно. Така ще бъда сигурен, че филмите или филмът, ако е само един, няма никога да видят бял свят по ваша вина.
Мълчание. Не смея да погледна Олифан, въпреки че той упорито продължава да ни обръща гръб. Питам се до каква степен се досеща какво целя с всичко това. Бих бил много изненадан, тъй като самият аз не съм съвсем наясно по въпроса. Добавям:
— От какво се страхувате? От една страна твърдите, че ако приема условията ви, няма да използвате филма, а от друга, изглеждате абсолютно уверени, че застрахователната компания никога няма да успее да установи умишленото предизвикване на пожара.
Отново мълчание. Гласът на Олифан:
— Бих искал да поговоря с клиентите си, господин Цимбали. Но не във ваше присъствие.
Пулсът ми сигурно гони сто и петдесетте, но полагам всички усилия да изглеждам спокоен и самоуверен.
— А аз бих искал да извадят филма от прожекционния апарат…
По знак на Джос Калтани Миши очички изпълнява желанието ми, прибира рулона в кутия и я оставя на една ниска масичка. Обръщам се към Олифан:
— Нямам нищо против да поговорите с клиентите си, но при условие, че останете в зрителното ми поле и не влизате в контакт с никого другиго. Бихте могли например да излезете в парка, а аз ще ви изчакам тук, на топло, под надзора на тази кокона.
И кимвам по посока на Миши очички. Олифан и двамата Калтани излизат в парка от задната врата, отдалечават се на двайсетина метра и подхващат разговор. Естествено, не чувам нищо. Изпълнявайки условието ми, те нито за миг не напускат алеята, където ги виждам съвсем ясно, нито правят опит да се свържат с хората си, телохранители и шофьори, които се намират от другата страна на къщата. Върху себе си, без да има нужда дори да се обръщам, усещам тежкия поглед на Миши очички. Усещането не е от приятните и съм твърдо убеден, че е напълно способен да ми тегли един куршум в тила, в случай че си наумя да посегна към филма.
С течение на минутите пулсът ми достига рекорден ритъм. Джос Калтани жестикулира и говори, но не мога да схвана нито една от думите, които произнася. Той стои почти постоянно с гръб към мен и не мога да разчета каквото и да било по устните му — подвиг, на който, между другото, съм неспособен при всякакви обстоятелства. Брат му Лари се обажда по-рядко. Най-словоохотлив е Олифан — с невъзмутимо изражение и застанал в профил спрямо мен.
Страх ме е.
Една от първите пешки, които разигравам, е именно Олифан, или по-скоро поведението му точно в този момент. Условията, които поставих в замяна на приемането на ултиматума на братята Калтани, не крият никаква клопка. Засега. Вероятно защото все още не съм в състояние да я заложа, дори още не съм я измислил, нямам ни най-малка представа как ще изглежда и дали един ден изобщо ще съществува. Знам обаче, че няма да мога да направя абсолютно нищо, ако моите противници не приемат доводите ми. И имам нужда Олифан да не ми противоречи. Минават двайсет-трийсет минути. Най-сетне тримата мъже се насочват към мен. Бях се зарекъл да не търся погледа на зеленоокия адвокат, но не успявам да се сдържа — щом прекрачва прага на остъклената врата, впивам очи в неговите и това, което ми се струва, че прочитам върху лицето му, едва не ме кара да загубя малкото останало ми хладнокръвие.
Първите думи на Джос Калтани потвърждават предчувствието ми:
— Така да бъде, Цимбали. Приемаме.
С една малка разлика, или по-скоро допълнителна предпазна мярка от тяхна страна — филмът ще бъде поставен в картонена кутия, тази кутия действително ще бъде заключена в банков сейф, който ще може да бъде отворен само в едновременното присъствие на двама души: единият ще бъда аз, но другият няма да бъде нито Джос или Лари Калтани, нито Олифан. За тази роля са избрали някой си Ковалски, Пийт Ковалски. Разбирам чудесно целта им — Калтани изобщо няма да се появяват и ако някой ден, независимо по каква причина, филмът излезе на бял свят и стигне до полицията, братята биха могли преспокойно да заявят, че не знаят нищо за него, а следователно и да ме подложат на съдебно преследване.
— И къде е този Ковалски?
— Ще му телефонираме във ваше присъствие и двамата с него ще отидете да оставите кутията в сейфа.
Съгласявам се. Проверявам отново филма, за да се уверя, че е именно този, който. Слагам го собственоръчно в кутията и я залепям със скоч. Олифан: