— Господин Цимбали, можете да задържите кутията, докато дойде време да я депозирате в банката.
— Вашето доверие ми прави чест.
Но очевидно нямат никакво намерение да ме изпускат от поглед. Чудя се дали копието е само едно или са няколко. На тяхно място аз бих поръчал поне дузина.
Колкото до останалите ми условия, те ги приемат. Нямам представа каква роля е изиграл в случая Олифан, но съм убеден, че точно той е накарал Калтани да се съгласят с изискванията ми. Както и се надявах, че ще направи. Първата пешка, която разиграх, напълно ме удовлетворява.
Припомням условията, които те приемат: на 30 март, след двайсет и шест дни, при условие, че дотогава застрахователната компания е дала разрешение за изплащането на сто и петдесет милиона компенсация за щетите, аз ще отстъпя на едно фиктивно дружество четирийсет и девет процента от собствените си дялове в „Белият слон“. Междувременно ще трябва да представя доказателство, че съм откупил дяловете на китайците от Макао. Освен това, на същия този 30 март ще подпиша неотменимо намерение за продажба на два допълнителни процента, която трябва да се осъществи точно два месеца след откриването на казиното. Върху договора за преотстъпване и неотменимото намерение за продажба ще фигурира по-ранна дата и в действителност те ще влязат изцяло в сила от 25 февруари. А в деня, в който моето намерение за продажба се осъществи, кутията ще бъде извадена от сейфа и унищожена заедно с намиращия се в нея филм във физическото присъствие на братята Калтани и моя милост.
Повече от ясно е, макар и да няма никаква видима клопка, че Калтани едва ли биха се съгласили на компромис, ако Олифан, по все още неизвестни за мен причини, не беше взел моята страна.
Между другото, можех да измисля някакъв невероятен план, за да се докопам до филма, преди да бъде депозиран в банката (откъдето в никакъв случай не бих могъл да го измъкна). Можех да вкарам в действие командо от наемници, Армията на спасението и Бог знае още каква дивотия от този сорт, но не ми дадоха такава възможност, а и не е изключено наистина да съществуват други копия. Тогава Калтани направо щяха да ме очистят! Но има и една трета причина, която е и най-съществената — изобщо не ми пука за филма. При условие, разбира се, че не стигне до моите застрахователи!
Колата, която ме докара в Харисън, ме откарва обратно в Манхатън. Олифан не се връща с мен и имам право само на компанията на трима мъже — шофьорът и още двама (единият е Миши очички), които ме заклещват помежду си на задната седалка.
На тротоара пред входа на банката ни чакат двама други мъже. Единият се представя: „Пийт Ковалски.“ Влизаме в банката, последвани от Миши очички, който така и не изважда дясната си ръка от джоба на шлифера, формалностите приключват бързо и след десетина минути се озоваваме отново на тротоара.
— Довиждане, господин Цимбали.
И в следващия миг се оказвам сам. Влизам в първия попаднал ми бар с намерението да обърна чаша алкохол, което изобщо не е в навиците ми, но обстоятелствата са по-скоро необичайни. Ала уискито не успокоява вилнеещата в стомаха ми буря. В интерес на истината, намирам се в някакво странно, неестествено състояние, за което спомагат немалко преплитащите се в мен чувства: страх, естествено, но също студена възбуда и неистова ярост. Току-що бях подложен и се поддадох на най-хладнокръвен и същевременно най-циничен шантаж, замислен и осъществен с едва ли не джентълменска учтивост: „Ние сме почтени бизнесмени, господин Цимбали“, бе казал Джос Калтани.
Така да бъде.
Измамиха ме по най-съвършен начин, дума да няма. Но за няколкото секунди, през които застинах онемял, неподвижен, вцепенен под леко изненадания поглед на „почтените бизнесмени“, малките ми сиви клетчици бяха прорязани от ослепителна светкавица. Не, това все още не е ответният удар. Не е ОТВЕТНИЯТ УДАР. А просто зачатък на идея. Който сега ще трябва да изчакам да съзрее и в случай на необходимост да му помогна да върже и да даде плод, ако изобщо се окаже жизнеспособен.
Тогава вече ще видим кой кого е измамил.
Част пета
Мами най-добре онзи, който мами последен…
22
Във всички хубави приключенски филми през секундите, минутите и най-често нощите, предшестващи голямата решаваща битка, когато било лошите индианци се готвят да нападнат, било главният герой се кани да завземе с щурм някоя недостъпна и изключително непревземаема крепост, задължително се разиграва сцена, в която същият този герой, спокоен и нежен, обсипва героинята с ласки на фона на пълнолуние или залез.