Сара се подсмихва.
— И аз ли съм героинята?
— Ти, Марк-Андреа и Хайди. Това е тройна роля.
Вечерта на 3 март, само няколко часа след срещата ми на високо равнище с братята Калтани, напуснах Ню Йорк с първия самолет за Калифорния. Освен всичко останало, това бе и най-добрият начин да избегна очертаващите се безкрайни разговори с Лаватер, Розен, Лупино и Ванденберг. Задоволих се да им звънна по телефона, колкото да им кажа, че няма какво да им казвам. Лаконичността ми никак не им се понрави и дори ги разтревожи. Отговорих: „Дайте ми няколко дни“.
Сара се взира в очите ми.
— Толкова ли е страшно, Франц?
— Можеше да бъде и по-страшно: бих могъл, например, да съм болен от рак, Хайди да е строшила глезена на президента на Съединените щати, Марк-Андреа да има заушка, а ти да изгаряш от желание да влезеш в манастир.
— Манастирът може да почака — отговаря тя. — Ела да се любим, приятел. Няма по-добър лек за състоянието ти.
Подчинявам се и се оказва, че това наистина успокоява.
И то дотолкова, че през следващите три дни повтарям лечението на редовни интервали, като се посвещавам единствено на него и на разходки из Сан Франциско в компанията на моята ирландка и на децата. Ли и Лиу, в чийто дом сме отседнали, отсъстват. Те са във Франция и по-точно в Монако, където експериментират последното си изобретение — апарат за подводни изследвания, наподобяващ мутирал автомобил, с помощта на който може да се вземат проби от океанските дълбини с цел да се извлекат ценните метали, с които, както е известно, е заринато морското дъно.
— Франц, знаеш ли колко злато има в морето, и то само под формата на колоиден разтвор? Около девет милиона тона!
— Китайци ненормални, да не възнамерявате да прекарате през сито всички океани? Така ли смятате да забогатеете?
— Вече сме богати, друже, толкова богати, че няма накъде повече. Искаме просто да се позабавляваме.
Прибират се в Сан Франциско на 7 март. Тъкмо навреме, защото започвам да цвиля от нетърпение. Идването ми в Калифорния, освен че ми позволява да се видя с малкото си семейство, ми дава възможността да се съсредоточа. Имам нужда да бъда сам, за да се позанимая на спокойствие с моя зачатък на идея. При други обстоятелства бих потърсил убежище в Сен Тропе, в родната ми къща „Капила“, която е единственото място в света, където наистина се чувствам у дома. Но забраната да прекосявам която и да било граница с Хайди изключва този вариант, а аз повече от когато и да било не искам да се разделям с нея. Така че ми се налага да се задоволя със Сан Франциско, но за сметка на това използвам най-пълноценно тази отсрочка далеч от моите съветници, които несъмнено биха положили всички усилия, за да ми докажат, че съм неизлечимо луд. Доразвих моя ембрион и го превърнах в нещо, което, видяно отдалеч и в гъста мъгла, прилича донякъде на защита от шантажа, чиято жертва станах. Ли и Лиу ще бъдат първите, на които излагам моя план. И с основание — те са ми крайно необходими. Разяснявам им намеренията си.
Мълчание.
Дори не се усмихват.
А само миг преди това с присъщия смахнат хумор ми демонстрираха автоматичното си сито за пресяване на китове, което прилича едновременно на скакалец и на автомобил от Формула 1, чийто двигател е свален и заместен с педали; обясняваха ми, че само вливащите се в морето реки изсипват годишно в него три милиарда и половина тона минерали, които се трупат там откакто свят светува, което не е никак малко; доказваха ми, че благодарение на не повече от шестстотин милиона машинарии като тяхната за някакви си седем-осем милиарда години ще станат царете на всички известни минерали, а да не говорим за неизвестните.
Но вече не се смеят. Изведнъж престават да се правят на шутове и мигновено се превръщат в методични и пресметливи бизнесмени, каквито умеят да бъдат, когато обстоятелствата го изискват (двамата „струват“ общо близо триста милиона долара).
— Няма да се получи, Франц. Това е най-идиотската измама, която… — Поклащат глава. — Прекалено идиотска, наистина. Няма да се получи.
— Съгласни ли сте, че това е единственият ми шанс?
— Зарежи, Франц. Продай петдесетте си процента от „Белият слон“ на Калтани, прибери двайсетте милиона долара и се омитай.
— По-скоро бих пукнал. Тези мръсници настояват не за петдесет, а за петдесет и един процента. Не са луди и искат да изкарам китайците от играта, преди сами да се включат в нея. Не, нямам никакъв друг избор. И вие трябва да ми помогнете да убедя Миранда. Познавате я, тя ще ви изслуша и може би няма да заповяда моментално да ме накълцат на парченца.