— В краен случай бих се лишил от дублажа, но не би било зле да ми осигурите поне субтитри.
Ре-белот с Миранда. Във всички значения на термина. Преди всичко, защото се налага — тя е третият ми пореден събеседник — да я запозная най-подробно с всички фази на стратегията ми, изложена първо пред Ли и Лиу, а след това и пред Калибан. Вече зная урока си почти наизуст и си позволявам да го доукрася с допълнителни уточнения и дори с анекдоти. Чиста проба монолог на Терамен11. И Миранда, облечена от глава до пети в черно (като че ли в траур в моя чест), ме изслушва най-невъзмутимо. Въпреки че Калибан несъмнено я е подготвил с две-три идеограми по телефона.
Ре-белот и заради това, че в края на експозето си имам право на същите безкрайни словоизлияния на китайски. С тази разлика, че сега събеседниците са четирима и мъчението продължава час и половина, вместо няколко минути като първия път. Както и с тази, че ако тогава само се притеснявах от евентуалната реакция на Калибан, сега изпитвам силна тревога в очакване на заключенията на Миранда.
В действителност умирам от страх. Моментът е от онези, в които предчувстваш, че се решава съдбата ти.
Ли, Лиу и Калибан като че ли забравят за присъствието ми. Но, така или иначе, по някое време три чифта дръпнати очи се впиват в мен и тогава с изумление забелязвам, че в тези на Ли и Лиу се заражда добре познатото ми изражение. И реакцията не закъснява — двамата започват неудържимо да се кикотят. Ала най-изненадващото е, че Калибан на свой ред спонтанно се включва във веселбата.
Тримата буквално се просълзяват от смях. В крайна сметка Ли (или може би Лиу — знае ли човек) успява да артикулира между две хълцания:
— Велик Таликат Цимбали има дяволски изчанчено и пелвелзно съзнание. С други думи, мили ми Франц, ти си може би по китаец от всички нас. Току-що гласувахме и решихме единодушно да пишем до Пекин и да поискаме да ти се даде китайско гражданство.
На следващия ден, 9 март, двайсет и един дни преди изтичането на първия краен срок, даден ми от Калтани — когато трябва да им прехвърля четирийсет и девет процента от собствените си дялове от „Белият слон“, — вземам самолета за Хонконг. Но не сам. Придружават ме двама китайци и половина. Става дума за Ли и Лиу и Калибан, когото не мога да приема за пълноценен китаец. Все пак баща му е корсиканец.
Миранда става:
— Бихте ли ме последвали, господин Цимбали?
Отчаяно търся някакъв знак, който да ми подскаже какво ме очаква, но лицата на Ли и Лиу са херметизирани като батискаф на дъното на Марианската падина. Колкото до Калибан, той се усмихва неизвестно кому, разтеглил аленочервени устни над белоснежни хищнически зъби. Но това, че се усмихва, не означава абсолютно нищо: видях го в Атлантик Сити по време на подбирането на персонала да излива гнева си върху един от крупиетата, решил да демонстрира виртуозността си при манипулирането на заровете Калибан пак се усмихваше, и то със същата тази усмивка, преди със светкавично движение да клъцне лицето му с един от острите си като бръснач нокти. Трима души едва успяхме да го озаптим, а да не говорим колко ни струваше отпращането на крупието.
— Оттук, ако обичате.
Вратата се затваря пред тримата мъже, пристигнали с мен от Сан Франциско. Но не оставам сам — към Миранда се присъединяват две-три от нейните телохранителки, които плътно ме обграждат. Минаваме през няколко стаи и на финала се озоваваме в спалнята.
— Но заповядайте, седнете, вие сте си у дома.
Присядам на края на леглото, докато Миранда директно се изляга на него. Появяват се още телохранителки — сега те стават общо пет. Същинска мобилизация. Действайки на екипи, девойките ни разсъбличат — имам предвид Миранда и мен самия — за отрицателно време.
— Да си жена е предимство, Цимбали. Нима има по-подходящ момент за делови разговор с един мъж от този, когато се любиш с него?
Нямам никаква представа какво са ѝ казали Ли и Лиу на китайски, естествено — за моя план и за шансовете ми да го доведа до успешен край. По принцип, те са я запознали… Изнасям се с подскок върху леглото — но госпожиците телохранителки очевидно не се задоволяват с това че са ме съблекли както майка ме е родила, защото вземат инициативата в свои ръце!
11
Във „Федра“ на Расин — наставникът на Иполит, който разказва на Тезей при какви обстоятелства е загинал синът му. — Б. пр.