— Кауза? — повтори той думите на Фея. — Има ли кауза, която да ме нахрани?
— Така е, но не само твоето съществуване е важно. Не си ли съгласен? — отвърна момичето — Ако дори за миг приемеш, че това, което правиш, е дар за колективното благо, то тогава „кауза“ придобива нов смисъл, нали?
— Дар? — повтори Слав. Това момиче не бе наред. Странни думи изричаше пред него. — Дар. Принос към останалите.
Той започна да се обърква. „Какви ги бръщолеви? Кои останали? Останалите хора? Тези от улицата, от магазина, от болницата, хазяите? Всички, които го гледат в ръцете, или по-скоро в джоба му, когато говорят с него?“
— Пари! — натърти той. – Само това има смисъл.
— Пари?
— Нали преди малко ти говори за пари? Кинти, мъни, или както се нарича. Онова, с което преживяваме. Това е моята кауза, нали разбираш?
— Да, разбира се, и пари ще има. Може би под очакванията ти, а може би не, но не това е цената, за която ще работиш… Ако се съгласиш да ни помогнеш. Това исках да ти кажа.
Слав изсумтя.
— Малко пари, голям риск — започна да пресмята на глас. — Защо да го правя?
— А не помисли ли, защо аз го правя? — контрира Фея. — Да, точно така. Сигурно ти е странно, но каузата за мен е по-висока награда от някакви си пари.
„Наивница!“ — помисли Слав, но не каза нищо.
Допиха в мълчание изстиналия чай. Той побутна чашката пред себе си. Завесата се отдръпна и оттам се показа Селма. Слав се надигна, беше приключил.
Селма се приближи, вдигна чашките и ги постави на сребърния поднос. Ароматът на „Източен бриз“ погали обонянието на Слав и разпали въображението му. Съвсем не на място и време, но той не му се противопостави. Затвори очи и видя себе си и момичето — в дървена лодка, рееща се в езеро с бели лилии.
— Е? — въпросът на Фея го изкара от унеса, в който беше изпаднал. Не беше със Селма и не се намираха по средата на езеро с бели лилии. Беше в реалността – в симидчийницата на Юсуф. Никога не беше виждал на живо такава природа, познаваше я само от стари видео кадри. Дали наистина тази картина съществува на земята, не знаеше.
— Пет хиляди — отсече той.
— Добре – Фея изненадващо бързо се съгласи и Слав помисли, че е могъл да поиска повече. С тези пари ще може да купи рибата робот, но можеше да добави нещо и за невронния екзоскелет.
— Но за какво?
— Ще получиш инструкции по-късно. Ние ще те повикаме. Вземи това, може да ти потрябва — пъхна цветна картичка в ръката му. Беше сгъната надве. — Аз ще поостана, докато се отдалечиш оттук.
— Какво е това? — Слав отвори картичката. Отвътре го погледна изцапано детско лице. Очите му бяха тъжни, но такива бяха очите на всяко дете, което бе срещал навън. С ръкописен шрифт, леко разкрачен по детски, надпис — 1 лев.
— Картичка за дарителска кампания.
Слав забърка из джобовете си, но тя го спря:
— Друг път. Сега за теб е платено.
Слав се изчерви, но не каза нищо.
На вратата се обърна към Селма:
— Ще ми покажеш ли някой път как се рисува върху вода?
По лицето ѝ се плъзна тънка усмивка. Това му даде криле и крачката му стана бърза и лека.
Срещу вратата на фурната мерна числото осемнайсет.
Малко по-нататък се размина с някакъв тип, който му се стори познат. Някъде го беше виждал, но не можеше да си спомни. Мъжът се размина с него, забил поглед в нещо далеч зад гърба му. След стотина метра наближи тъмносин минибус. Беше спрял, а до него мъж бе вдигнал глава към покрива на стара кооперация.
Когато Слав мина между него и колата, мъжът рязко се обърна и го блъсна силно към отворената странична врата. Тялото на Слав подаде и той влетя в затвореното пространство. Преди да реагира, две яки ръце стиснаха реверите му. Мъжът от улицата скочи след него и затвори вратата. Само след миг Слав се оказа затиснат на пода. Остро и тежко коляно болезнено мачкаше гърдите му. Двигателят на колата запали и бусът потегли. Светнаха плафона в купето и нечие огромно лице се надвеси над него. Беше толкова близо, че можеше да усети парещия тютюнев дъх на мъжа. Сега разбра, защо в началото лицето му му се бе сторило огромно — мъжът бе избръснал главата си, включително и веждите. Видът му бе страховит. Слав трудно успяваше да си поеме дъх.
— Какво ти каза тя? — проговори мъчителят му.
— Кой? — изсвистя от гърлото на Слав.