Затвори, за по-сигурно натисна с длан вратичката и тя прилепна, а той се изправи, доволен от резултата.
Върна се в стаята, отвори гардероба и разрови купчина дрехи, под който лежеше лаптоп. Сложи го на масата, включи адаптора и отвори капака. Натисна бутона за стартиране и зачака — имаше всичко необходимо. От кутийката, която донесе от банята, извади тънка флаш памет и я мушна в гнездото на лаптопа. Екранът светна и след къса поредица автоматични команди, зареди операционната система. Мигането на курсора подкани Слав да въведе команда. Погледът му се спря върху иконката с надпис „Анализ и събиране на фрагменти“. Неговата програма – плод на няколкомесечен труд.
Слав кликна върху иконката и зачака програмата по обединяването на информация да стартира. Щеше да отнеме време, колко — предварително не знаеше. Беше въпрос и на късмет. Случваше се програмата да върти един и същи цикъл с дни, без това да доведе до резултат. Трябваше да открие необходимите връзки, за да „окомплектова“ клъстерите в по-голям обем, а какво щеше да намери там — само Господ знае… или самият Дявол. Кръстоса показалеца и средния пръст на дясната си ръка за късмет.
Стана и се приготви за излизане. Обу високи боти, като пристегна здраво връзките им. Трябваше да опази краката си сухи.
Излезе на етажа и светна лампата. Огледа се – вратите на съседните апартаменти бяха затворени, беше тихо, нямаше никакво движение, и той заключи след себе си. Заслиза по стълбите, като се стараеше да се движи безшумно. Когато се озова на партера, спря и отново се ослуша. Всичко изглеждаше нормално. Измъкна се навън и изчезна в сумрака.
Малко след като бе излязъл, екранът на лаптопа примига. Надписът „Анализ и събиране на фрагменти“ изчезна, а на негово място нямаше нищо. Курсорът мигаше със скорост един интервал в секунда. Малко по-късно изгасна, а когато отново се появи сигнал, върху черния фон бе изписана само една дума – „здравей“.
2.
Навън влагата мигом полепна на врата му. Отначало му се стори свежо, но с всяка изминала крачка започна да се затруднява. Опита да прескача локвите, но бързо се отказа. Дъждът не беше съвсем спрял и освен краката, подгизна целия. „Майната ти, гадняр!“, махна с ръка. Важното бе кутийката в джоба на панталона му да остане суха. Стъпи върху счупена плочка и навехна глезена си. Прокле наум управниците и продължи. Светлинни сензори активираха уличното осветление, но не всички лампи работеха. Имаше и такива, на които стълбовете просто стояха като дънери на безклонести дървета. Това обаче не пречеше да се използват многобройните камери за видео наблюдение. Тези всевиждащи очи бяха свързани в локални мрежи, обслужващи отделни райони. Световната мрежа не съществуваше.
Пред него се изпречи привързаната със синджир празна количка на симидчията Юсуф, който разнасяше гевреците си. Слав бутна количката встрани и тогава нещо изсвири. Той вдигна глава, за да потърси източника. Зад гърба му нещо издрънча, като удар върху метален капак или врата, и това бе всичко.
Докато се озърташе, установи, че бурята има и положителен ефект за големия град — обичайният смог бе издухан и дори се видя светлина в селището на матрикантите. Наричаха го „полис“ и бе разположено в подножието на Витоша планина. Самото селище имаше специален пропускателен режим и Слав нямаше достъп до него. Говореше се, че там инфраструктурата доста се различава от другите части на столицата. „Щастливци – помисли той, докато прескачайки локвата, заливаща тротоара. — Едва ли газят локви като нас. Богаташка работа.“
Раздърпан като парцалена кукла бездомник сгъваше хартиени лодки от рекламни брошури. Правеше го умело, с точни ръбове, превити и пригладени от треперещите му пръсти. Пускаше лодките в мътните вади и отдаваше чест. Слав прескочи една от тях и от позицията му се стори, че бездомникът маха на него. Можеше да отвърне, но не искаше онзи да се лепне за него. Някои от тях бяха доста нахални. Тези индивиди се появяват и изчезват от улиците на града като част от пейзажа. Познаваше ли ги някой и дали имат семейства, също не бе ясно. Трудно могат да се открият в нечий регистър и едва ли могат да се преброят. Държавата или не разбираше за съществуването им, или не желаеше да го прави. Призраци в човешки дрехи.
Удари гръм и ярката светлина го ослепи. Когато прогледна, бе нагазил в поток, влачещ клони, найлонови пликове и проскубан труп на птица. Вдигна крак, за да прескочи мъртвото телце, после стъпи, подметката му се хлъзна върху нещо, но успя да запази равновесие.