— Батерията на машината е едва на тридесет процента от капацитета си и се влошава. Знаеш ли това, админ?
— Да, знам. Засега стига. При отпадане на тока можеш да привършиш с процесите и да изключиш операционната система. Няма проблем.
— Точно това е проблемът. Както вече ти казах, не мога да стартирам без грешка. Трупат се в паметта и ще ме блокират. Не си събрал абсолютно всички файлове от изходния ми код. Това е проблем.
„Може би Куче казва истината и това наистина е проблем – помисли Слав. — Във всеки случай, няма начин да провери дали е така. Но как тогава бе работоспособен и как никога програмата не «зависваше» с блокирал процес? Още повече че способността на програмата да се намесва и видоизменя изходния код на операционната система на компютъра бе изумително.“ Слав отново се усъмни в думите на Куче.
— Не можеш ли да ги попълниш? Имам предвид, сам да напишеш кода на липсващите звена от тези файлове. Да се самовъзстановиш на сто процента. — Слав доближи и навря лице в камерата. Искаше да се взре в „очите“ на лъжеца.
— Мога, админ, но трябва време.
— Време имаш — сряза го Слав. — Цялото време на света е твое.
Вентилаторът на лаптопа спря да се върти и той утихна. Процесорът беше спрял работа. Слав помисли, че компютърът е прегрял и затова се е изключил. Жалко — отдавна не се бе случвало, а и не мислеше, че е претоварен с много задачи. Или пък наистина бе натрупал грешки в паметта, както Куче го предупреди. Дали не се обиди?
„Невъзможно. Как може компютърна програма да изпитва емоции? Тя, макар и толкова развита, не може да има човешки качества. Абсурд!“
Вентилаторът почти безшумно заработи отново.
— Админ?
— Престани! Няма откъде да купя нова батерия или… ако се намери, ще е безбожно скъпа.
— Имам две условия — продължи Куче.
— Не можеш да поставяш условия.
— Ако трябва да работя, имам условия!
„Мамка му! Първо лъже, че не може да стартира без грешки в процесите, а сега поставя условия!“ Хвана го яд. Притвори капака на машината, колкото да наклони вградената камера, така че да не може да го вижда. Зачака. Куче също се умълча и вентилаторът отново изключи. „Какво става, мамка му!“
Слав се изправи и приближи до прозореца. Застина в очакване на реакцията на програмата, но такава нямаше. Дали Куче знаеше, че е тук? Ами ако се увреди? Ами ако изтрие нещо и го остави безпомощен и без възможност да работи?
Слав устиска още малко на тревожните мисли и накрая се предаде:
— Добре, казвай какво е нужно!
Вентилаторът се включи.
— Посещаваш болница, нали? — прозвуча синтезираният глас на програмата.
— Следиш ли ме? — избухна Слав.
— Не, на твърдия диск има файл с профилите на няколко софийски болници. Файлът е отварян многократно, редактиран и допълван. Направих извод — програмата върна бърз отговор.
„По дяволите! Звучи логично.“ Защо ли трябваше да оставя файла в компютъра? Пък и откъде да предположи, че Куче ще си вре носа навсякъде? Имаше нещо странно в цялата работа. Нещо нелогично. Нещо, което Слав пропускаше. Не трябваше да е така.
— Не е твоя работа! — озъби се той.
— Болен ли си?
— Казах ти — не е твоя работа! — обърна гръб на компютъра. Куче бе не просто настоятелен, той бе агресивен и Слав се почувства притиснат. Не биваше да го позволява. Това е просто една програма и нищо повече.
— Админ?
Слав не отговори. Не знаеше какво друго да прави и започна да обикаля тясното помещение. Пет крачки към вратата, пет крачки към прозореца, промушвайки се между леглото и масата. Избута стола настрани, за да не пречи на движението му. Въпреки опитите му, не можа да отгатне каква е причината за любопитството на Куче. Трябваше да бъде по-предпазлив.
— Не съм болен — промълви той и отвори капака на лаптопа. Куче отново бе в състояние да наблюдава.
— Админ?
Измина около минута, преди отново да се предаде:
— Сестра ми е там — с неохота отвърна той.
— Сестра? Твоя сестра!
— Да, Куче. Не ми се говори за това — обърна гръб на компютъра. Не можеше да го гледа, а и не искаше Куче да вижда лицето му.
— Искам да намериш начин да ме включиш там. — Ако Куче бе човек, Слав би помислил, че е ентусиазиран, въпреки че модулацията на гласа му не се промени. — На сигурно място — продължи програмата. — Ще мога да работя, дори когато спре тока. Всички болници имат генератори за ток. Всички.