Слав отвори уста, за да отрече, но на мига премисли. Мъжът бе твърде умен. Дете на Менса родители, каквото и да значеше това. Реши да не отрича, а да се опита да печели време. Време, през което да намери изход. Задачите бяха няколко и до една — трудни за изпълнение. На първа ръка му идваше следното: трябваше да се освободи от прихващача, после да намери купувач, за да продаде технологията на матрикантите, да плати екзоскелета за Нели и накрая двамата да изчезнат от проклетия град. Войната между матриканти, прехващачи и Агората не бе негова и той нямаше намерение да участва в нея.
— Много неща съм намирал – започна, колкото да опипа почвата. — Трябва да помисля, да огледам, да направя списък. Но за тази цел ми трябва малко време. Ако имам нещо, което е важно за тях, ще го разбера.
— Момче, имаш двайсет и четири часа. След това се сърди на себе си!
Слав опита да запази самообладание. Радостта му бе голяма, но в никакъв случай не трябваше да се издава.
Изправи се, пристъпи няколко крачки и понечи да вдигне раницата си.
— Къде? – вдигна бръснатите си вежди мъжът.
— Отивам си. Нали трябва да направя списък.
Прихващачът се разсмя и удари с длан по бедрото си.
— Така ли мислиш? Наистина?
— Нали се разбрахме — проплака Слав.
— Ти наистина ли помисли, че си ме заблудил и ще те оставя да си тръгнеш? Ех, момче… Всичко, от което имаш нужда, е в тази раница. Оставаш тук. Ще те настаня добре тук и нищо няма да ти липсва. А за да не ти хрумнат глупави идеи, ще ти оставя Атос за компания. Казвам ти, момче, не би искал да се запознаеш с останалите две кучета — Портос и Арамис. Уверявам те, не са толкова гостоприемни.
30.
Помещението, в което бе въведен от командер, беше разположено на втория етаж. Представляваше отделен апартамент, снабден с всичко необходимо за нормален живот. Кухненски бокс, отделен с висок бар плот, бе приобщен към общото пространство. Имаше и врата към тераса, но беше затворена, а външните щори спуснати. Светлината в помещението идваше от огромен стъклен таван, оформен като купол. Слав вдигна очи и видя ясно небе. От дълго време не го бе виждал толкова ефирно. Ако прелети самолет, той не само ще чуе звука на моторите, но щеше да види стоманеното тяло на машината.
— Там има баня и тоалетна — посочи с пръст командер. И без пояснението Слав се бе ориентирал. На посочената врата беше залепена картинка на малко момченце, пикаещо в гърне. Детето бе в изправено положение, с кръгло тумбаче и се забавляваше да цели със струята си гърнето. Рисунката бе инфантилна за мъж като командер и Слав се усмихна. Беше ли нормален човек неговият похитител?
— В хладилника ще намериш мляко, но истинско, не като онова, в магазина. Има яйца, кашкавал и буркан с мед. Има и други неща. Трябва ли да ти казвам, че също са натурални продукти? В шкафа ще откриеш пакет сухари, така че, няма да те мисля.
— Благодаря — смотолеви Слав. — Аз няма да ползвам.
— Слушай, копачо! — повиши глас бръснатият. — Трябваш ми в добра кондиция, с работещ начисто мозък. Не ми разправяй приказки, а си почини, подкрепи се и се хващай за работа! Ясен ли съм, момче?
— Ясен — отвърна Слав.
Командер закова тежкия си поглед върху Слав и той наведе глава.
— Излизам и няма да се бавя. Оставам ти компанията на Атос, Портос и Арамис, които също са в къщата. Препоръчвам ти да се въздържаш от разходки, за да не ги срещаш.
— Добре — промърмори Слав, забил поглед в пода.
— Имаш двайсет и четири часа и нито минута повече, момче. Не си пилей времето!
Малко след като излезе и затвори вратата, Слав чу механизма на външните щори на долния етаж. Къщата влезе в режим на охрана. Изчака няколко минути и измъкна лаптопа от раницата. Извади го от плика, разположи компютъра на висока маса и отвори капака. Натисна бутона за включване и стисна палци. Още със светването на дисплея, Слав написа: „Не говори!“
На екрана се върна бърз отговор: „Къде сме?“
„В чужда къща под домашен арест. Може да подслушват. Не знам. Така ще бъде по-сигурно.“
„Какъв е проблемът?“
„Матрикантите ме издирват, а този тук иска да знае защо.“
Куче не реагира и Слав продължи да шари с пръсти по клавиатурата:
„Защо мълчиш?“
„Каква сила притежава този човек?“ — се изписа на екрана.
„Голяма. Той е прихващач.“
„Какво е прихващач?“
„Агент на тайната полиция.“
„Определи значението на голяма сила.“
Слав започна да се ядосва. Куче му губеше времето. А може би, замисли се той, може би по този начин Куче иска да спечели време. Но за какво?