— Изглежда, съм попаднал на нещо интересно за матрикантите, докато съм се ровил там — продума Слав. Умишлено замени думата „Мрежа“ с думата „там“. Самото споменаване на Мрежата го плашеше. И за по-малки прегрешения хора биваха наказвани. Единственото успокоително бе фактът, че командер вече знаеше с какво се препитава.
— И? — повдигна бръснатите си вежди прихващачът.
— Ами, за друго не се сещам — отвърна Слав. — Защо иначе ще ме търсят нечовеците?
— Какво например?
— Може би технологията за изработката им, а и процеса на прехвърляне на човешка мозъчна матрица — с дрезгав глас продума Слав. Нямаше какво повече да губи. Единствената му цел бе да се измъкне от прихващачите. Би обещал всичко, само това да се случи.
Командер остана втренчен в лицето му. Слав не издържа и сведе глава. Бузите му загоряха.
— Какво те кара да мислиш така? Имаш нещо в наличност и си го видял, или просто правиш предположение? — от устата му лъхна на тютюн.
Слав вдигна глава, но почти веднага прикова поглед в гърдите на прихващача. Виждаше бавното и равномерно издуване на дрехата, породено от работата на дробовете му.
— Лъжеш, момче!
— Не! — побърза да отрече Слав — Не лъжа.
— Тогава ме гледай в очите! — нареди бръснатият.
Слав бавно вдигна погледа си и срещна напрегнатите очи на командер. Те го пронизаха като рентгенов апарат и той се почувства така, сякаш бе гол. Дали прихващачът виждаше напрегнатите мускули на тялото му? Потръпването на сърцето и учестеното повдигане на ребрата?
— Не лъжа — повтори Слав. — Сигурен съм, че е нещо такова.
— Къде е?
Слав сведе поглед и гледаше в ръцете си. Връхчетата на пръстите потреперваха и той не можеше да ги спре.
— Там ли? — посочи отворения лаптоп командер.
— Не – Може би интуицията му сработи, а може би разумът надделя над уплахата. Ако командер му отнемеше лаптопа, всичко щеше да приключи.
— И сега сигурно ще поискаш да те пусна, за да ми донесеш тази информация, така ли?
Слав кимна. Не очакваше да се получи, но в сърцето му се породи надежда. Дали при субективните изходни параметри на сблъсъка си с командер, както би се изразил Куче, не бе пропуснал да отбележи, че мъжът, макар и с висок коефициент на интелигентност, все пак притежаваше онази частица наивност, която всеки човек носи в себе си. Дори съвсем слабичка следа от нея да бе в душата на командер, надежда имаше.
— Да допуснем, че не лъжеш, момче… Да допуснем, че наистина притежаваш това нещо и ми го набавиш… — мъжът не довърши. Обърна се и застана до затворената врата към терасата. Беше с гръб към Слав.
Той се надигна и в главата му започна да се избистря. Сънливостта съвсем бе изчезнала. Нещо бе доловил. В него се оформи подозрение: прихващачът не го бе завел в лагера-затвор или някъде другаде, където обичайно водеха престъпниците, бунтовниците и всякакви провинени граждани. Командер имаше собствени планове. Вероятно се страхуваше да не станат достояние на други или… или търсеше някаква лична изгода. Но каква? Слав бе попаднал на нещо. Нещо, което прихващачът не желаеше да бъде разкрито. Предположи, че държи някакъв коз в ръцете си, но не знаеше какъв. Както би се изразил Куче, това бе изходен субективен параметър в сблъсъка му с командер, който бе изцяло в негова полза. Само трябваше да намери начин да използва този факт умно. Сигурно бе обаче, че прихващачът няма намерение да го мести на друго място. Слав продължи да следва разсъжденията си. Ето и обстоятелствата: срещу себе си имаше един човек, три големи и обучени кучета, непозната къща, оборудвана с най-добрите мерки за сигурност. Можеше ли да ги преодолее и как, за да върне свободата си? И с колко време разполага, преди командер да промени решението си да играе сам? Това бяха въпроси, на които трябва да намери отговор.
— Фея знае ли за това? — прихващачът се бе обърнал към него и Слав се стресна.
— Фея? Ъ-ъ-ъ… — запъна се той. — Онова момиче с благотворителните кар…
— Момче! — повиши тон командер. — Говорѝ истината! Знае ли?
— Не — гласът на Слав почти угасна.
— Добре, но ще трябва да им кажем.
Слав отвори уста и остана така. Не можа да повярва на това, което чу. Командер искаше от него да съобщи на Агората за технологията на матрикантите. Но защо?
Скришом погледна към Куче. Дали се бе изключил, или само имитираше? Може би сега подслушва чрез вградения микрофон. От позицията си не успя да види, дали свети индикаторът за работа на харддиска на компютъра.