— Ти ще им кажеш, аз няма как да го направя – продължи командер. — И колкото по-бързо, толкова по-добре. Момче, загазил си, но по-важното е, дали не сме загазили всички.
Прихващачът започна да се разхожда около Слав. Чуваше се тежкото му дишане.
— Никога не съм им вярвал на тия копелдаци – промърмори, сякаш на себе бръснатият. — Спокойно, момче! Тук си на сигурно място — обърна се към Слав. Под леко повдигнатата му горна устна блесна влажен и широк жълт зъб.
Беше ли безопасно тук? Слав чувстваше заплахата и тя бе съвсем конкретна – прихващачите, тайните и страховити сили на властта. Сега пък се намесиха и матрикантите. Онези нечовеци, които се опитваха да построят собствен свят в някаква тяхна собствена среда. Кой бе неговият враг? И защо?
Над главите им избуча силно, сякаш някаква машина пикираше съвсем над тях и само след миг утихна. Двамата вдигнаха глави, но извън прозрачния купол не се виждаше нищо притеснително. Над къщата бе все така ясно, с тънка пелена от полупрозрачни облаци.
Командер изглеждаше различен. Свил устни, в очите му играеше сълза. Дали бе реакция от слънцето, или физиологията реагираше на вътрешно напрежение? Той разтърка окото с цялата дължина на показалеца си, а после го отри в панталона.
— Ти ще намериш начин да кажеш на момичето, разбра ли? — върна се на разговора мъжът.
— Но как?
— Момче, ядосваш ме! Ще те закарам при онзи чичка — продавача на гевреци. Ще имаш два часа на разположение, помни — само два часа. После те прибирам обратно на сигурно място. Ясно!
— Ясно.
Слав беше сериозно объркан. Нов порой от въпроси заля съзнанието му. Действително ли онези нечовеци го издирват? Ако това е вярно, безопасно ли е да напуска тази къща? Дали прихващачът не се опитваше по толкова елементарен начин да разкрие връзката му с Фея и да се докопа до момичето? Щеше ли Юсуф да извести Фея, че Слав търси контакт с нея, или вече я бе предупредил, че прихващачите са го прибрали? И защо, по дяволите, Агората трябва да знае за технологията на матрикантите? Как би се отразило това на собствената му безопасност? Защо Агората има интерес да опази Слав от матрикантите? Човек би си помислил, че прихващачите и Агората, въпреки тяхното противоборство, имат обща цел. И тя е толкова важна, че заради нея прихващачите биха се обединили с Агората. Но има и друго: ами ако прихващачите просто желаеха да хвърлят в конфликт Агората против матрикантите? Не, наистина не разбираше. Всичко бе толкова объркано.
— Взимай си партакешите, момче! — подкани го командер. Бързаше. Страх?
— Ще трябва да говоря и с други хора… — поде Слав, само за да провери една мисъл, която бе започнала да се оформя в съзнанието му.
— Не! Категорично! — повиши глас командер — Влизаш и оставаш в пекарната два часа. После те прибирам обратно на сигурно място. През това време трябва да намериш начин да уведомиш Агората, какво притежаваш и кой те преследва за това. Ясно?
— Ясно.
Сега усети, че бе разгадал какъв коз държи срещу командер — по някаква причина той криеше от своите колеги действията си и не би рискувал те да бъдат разкрити. Всеки контакт на Слав носи риск от разкриване.
Слав понечи да прибере лаптопа в раницата, когато ръката му увисна над машината. Ами ако командер е част от Агората? Не, не може да бъде! Твърде наивно бе това обяснение на странната задача, която бе получил. Ако това беше вярно и той е част от тях, командер трябваше да има начин за таен контакт с тях, а не да рискува, като изпраща Слав да ги уведомява.
— Мислиш, че го правя за себе си, нали? — дръпна го за ръкава бръснатият.
Слав изтръпна. Този човек безпогрешно отгатваше мислите му.
— Не – отговори, без да се бави. — Че защо да си го мисля?
— Момче, и да лъжеш не можеш. Знам, че така изглеждат нещата от твоя страна. Както и да е. Нямаме време за повече обяснения. Онези са бързи, силни, а сега те издирват. Не ги подценявай! Просто направи това, което ти казвам, нали?
— Да, да.
— Чакай — потупа го по рамото прихващачът, — ще отида да подготвя нещата. Ти се приготви!
— Аха.
Щом командер излезе от помещението, Слав затвори капака и вдигна компютъра, за да го напъха в раницата.
— Спри — синтезираният глас на Куче вкамени ръката му.
Какво! Затвореният капак на машината би трябвало да я изключи или най-малкото да я постави в режим на неактивност. Означаваше ли това, че Куче може да подслушва чрез вградения микрофон тогава, когато Слав мислеше, че това е невъзможно? Дяволска програма! Продължаваше да променя средата според собствените си нужди. Трябваше да се сложи граница, която Куче да не може да пристъпи. Колкото по-скоро, толкова по-добре.